Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Аштън сграбчи тънката ръка на жената и я задърпа след себе си. С последни сили хукнаха по стръмната „Силвър стрийт“. Улицата беше мокра, калта полепваше по безформените обувки на Сара и й пречеше да тича. Тъй като ревящите преследвачи скъсяваха бързо разстоянието, Аштън и Сара нямаха време да спрат и да развържат парцалените връзки. Внезапно една кола с коне препречи пътя им. Те я заобиколиха само с няколко крачки преднина пред бандата хулигани. Побойниците вече предвкусваха удоволствието от залавянето на бегълците и нададоха тържествуващ рев. Те последваха плячката си около колата, но ненадейно се изправиха пред надвишаващ ги по брой противник. Множество тъмни фигури изникнаха в светлината на един уличен фенер. Понеже не знаеха с кого си имат работа, преследвачите се опитаха да спрат, като се бутаха и се хлъзгаха в калта.
При вида на втората група мъже Сара изкрещя ужасено и бързо се скри зад гърба на спасителя си. Аштън я успокои с усмивка:
— Не се страхувайте, това са приятели!
— Искате да кажете, че през цялото време са чакали тук? — попита Сара, докато двете групи бавно се приближаваха една към друга.
— Винаги се опитвам да предвиждам нещата — отвърна развеселено Аштън.
Но доброто му настроение изчезна, когато един брадат мъж го сграбчи за ревера. Аштън рязко се обърна и с лявата си ръка го удари в стомаха, а с дясната — в челюстта. Главата на мъжа отхвръкна назад, но Аштън нямаше време да види какво е станало, защото вниманието му беше привлечено от следващия противник.
Джъд Барнъм се хвърли в битката с такова въодушевление, че бандата преследвачи бързо започна да оредява. Той беше не само пъргав и силен, но имаше и дълги ръце, които му позволяваха да нанася удари отдалеч.
Сара пък даде своя принос, като скочи на гърба на един от побойниците, вкопчи се здраво в него, а със свободната си ръка му издра лицето. Същевременно дълбоко впи зъби в дясното му ухо, което го накара да нададе остър вик.
Схватката беше дива, участниците падаха и ставаха, наоколо хвърчаха пръски кал. Скоро и приятели, и врагове бяха еднакво оваляни в мръсотия, така че трудно се различаваха в слабата светлина на уличния фенер. Изкаляни от глава до пети, мнозина приличаха на фантастични речни чудовища и все по-често противниците трябваше да се вглеждат внимателно, преди да ударят, за да не улучат някой приятел. Редиците на побойниците от кръчмата постепенно се топяха. Аштън вече беше започнал да се надява на по-благоприятен изход от свадата, когато злорад рев го накара рязко да се обърне.
Четири мрачни фигури се приближаваха от горния край на улицата. Те бяха сравнително чисти, като че ли се бяха държали досега настрана от калната битка, но и бездруго не беше трудно да бъдат разпознати, защото водачът им беше якият нехранимайко от кръчмата. В огромните си юмруци държаха сопи и се пръснаха, преди да се хвърлят в боя.
— Мистър Уингейт — изрева великанът с осакатената ръка, — гответе се да се срещнете със Създателя!
— Четирима срещу един — обади се един плътен глас и Аштън се почувства извънредно облекчен, когато видя Джъд Барнъм до себе си. — Това хич не е честно. Какво ще кажете, ако се бием четирима срещу двама?
Огромният мъжага се нахвърли върху Аштън, без да се колебае нито за миг. Той беше унизен в кръчмата пред очите на всички и сега искаше да си отмъсти. Аштън избягна нападателя и му нанесе силен удар в слепоочието. Мъжът изрева и светкавично се обърна като ранена мечка гризли. Аштън удари отново, като се целеше в ръката, която държеше сопата. Оръжието изхвръкна от лапата на великана, но той не се стъписа, а скочи върху Аштън и го притисна в смъртоносна прегръдка.
Собственикът на Бел Шен усети как ребрата му запукаха и разкърши рамене. Хватката леко се разхлаби, Аштън успя да освободи ръцете си. С всичка сила заби юмруци под диафрагмата на противника си. Разнесе се болезнен рев. Другият залитна назад, като се държеше за корема. Аштън замахна, нанесе удар в носа на великана, втори в корема му и трети в челюстта. Но мъжът все още посягаше към него с дебелите си като дънери ръце. Аштън отстъпи крачка и вложи цялата си тежест в един прав удар, който улучи противника му по отпуснатата уста. Негодникът рухна безпаметен в ръцете на другарите си. Те го грабнаха под мишница и го повлякоха със себе си, като хукнаха с препъване и залитане надолу по улицата. Аштън се огледа учудено. Джъд широко се ухили. Стоеше разкрачен между няколко проснати тела, подпрял юмруци на хълбоците си.
— Какво стана? — попита Аштън.
Чернокожият вдигна рамене.