Гневът на хидрогите

Отекваха писъци, експлозии и стрелба. Джора’х се зае да измъкне тялото на брат си. Опита се да го усети чрез тизма, но проблясъците светлинка и свързващите ги духовни нишки бяха помътнели и недоловими.

Двама войници повдигнаха тежка каменна колона и я избутаха с трясък встрани и Джора’х най-после видя топчестото лице на Руса’х. Бузите му бяха в кръв, затворените му очи бяха подути, а устата застинала в болезнена гримаса. Но косата му все още потрепваше. Кожата му бе румена и се усещаше слаб пулс.

— Губернаторът е жив! — викна единият войник.

— Измъкнете го — заповяда Тор’х.

И също зарови из отломките с непривикналите си на труд ръце, докато не измъкнаха цялото тяло на третородния син на мага-император.

— Бързо! Трябва да го занесем в совалката. Адар Кори’нх ни чака.

От раните на губернатора Руса’х течеше кръв. Всеотдайните воини го вдигнаха и затичаха по покрития с натрошени камъни коридор, следвани плътно от Джора’х, Тор’х и четирите партньорки за забавления. Губернаторът на Хирилка бе тежко ранен, но жив.

Щом се качиха в натъпканата с бегълци совалка, пилотът не загуби нито миг. Включи двигателите и претовареният кораб се издигна над горящия палат. Един от илдирийските бойни кораби се оттегли от атаката и се присъедини към него.

На палубата ги посрещна самият адар, който при никакви други обстоятелства не би напуснал командния център по време на бойни действия. Изпита облекчение, че вижда Джора’х и сина му, но се притесни от вида на тежко ранения губернатор.

Медицинският персонал се зае да преглежда и маже раните на Руса’х и останалите бегълци. Тор’х не се отделяше от окървавения си и изпаднал в безсъзнание чичо. Губернаторът на Хирилка продължаваше да диша, но не помръдваше и дори не простенваше.

Адар Кори’нх заповяда:

— Оттегляне! Всички изтребители да се прехвърлят за защита на кораба. Трябва да спасим престолонаследника и неговия син. Не мога… не мога да направя нищо за спасението на останалите долу.

Флагманският лайнер започна да се отдалечава от извънземните сфери, които продължаваха да опустошават тучната Хирилка. В един момент кълбата прекратиха атаката по непонятни причини и без да се занимават със Слънчевия флот, бавно се издигнаха в небесния свод.

— Но защо? — възкликна Джора’х. — Защо ще причинят толкова разрушения и просто… ще се оттеглят?

Кори’нх стоеше като вцепенен; стараеше се да скрие чувствата си.

— Може би не са открили това, което са търсили.

Без никакъв знак за обяснение или за тържество от победата, бойните кълба на хидрогите се отдалечиха от Хирилка — потънаха в открития космос и оставиха благоденстващата доскоро планета в пушеци и развалини.