Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Досега Ческа не си бе давала сметка колко дълбоко обича Джес.
Продължиха да спорят, но всички други решения им се струваха дребнави и изкуствени. Джес не отстъпваше, убеден, че тя разбира правотата му. Какъв друг съвет би могла да даде тя на човек в същото положение? Отговорът бе очевиден, като се имаше предвид всичко, на което бе обучавана и в което вярваше, и самата тя бе изненадана от нежеланието си да се откаже от мечтите си за споделено щастие с Джес. А и нямаше ли право да го иска?
Корабчето най-после кацна в главната резиденция на Оскивъл и Джес каза:
— Знаеш как трябва да постъпиш, Ческа.
Докато обикаляха корабостроителниците, Ческа бе като полумъртва. Реши да остане достатъчно дълго, за да наблюдава отлитането на новите мъглявинни загребващи кораби. След това щеше да се върне на Рандеву и да продължи работата си. Защо Ихи Окая не бе избрала друг?
Но не това искаше Ческа. Тези, които водеха спокоен, нормален живот, понякога можеха и да си мечтаят за значимост и власт, но повечето предпочитаха спокойствието пред величието. Макар сърцето й да се късаше, за Ческа не съществуваше друга възможност, освен да плати цената. Натам я водеше Пътеводната й звезда. За това беше предопределена. Трябваше да се съобрази със задълженията си и да приеме загубите, независимо колко големи бяха те.
Джес я избягваше — съзнаваше, че не е в състояние да й помогне. Присъствието му само би усложнило вземането на решение. Това беше разумен политически ход, който трябваше да се предприеме с хладен разум, а не със свито от болка сърце. Душите им бяха свързани, каквото и да се случеше. И нищо не можеше да разруши тяхната връзка.
Но Джес знаеше, че има само един начин, за да й помогне.
Дел Келъм се изненада, когато срещна младия мъж на площадката за излитане.
— Искам да поема управлението на един от новите загребващи кораби, Дел. Прати някой от пилотите със следващия. Просто трябва да потегля веднага. Ако не тръгна… Ческа ще се разколебае и ще бъде принудена да вземе неправилно решение.
— Това е прибързано решение, Джес. — Изглежда, Келъм разбираше огорчението му. Джес се изчерви. Нима всички знаеха какво изпитват един към друг? — По дяволите, цялото това време, докато си сам, ще посветиш на размисъл. Времето е и благодат, и проклятие, в зависимост от каква страна го погледнеш.
Джес бе неумолим.
— Не искам да се махна, Дел, но познавам Ческа твърде добре. Ако съм тук точно в този момент, ще й е прекалено тежко. Непоносимо тежко. Видях Пътеводната си звезда и трябва да я последвам.
Келъм въздъхна.
— Добре, ще направя, каквото трябва. Старият Брам явно ти е предал ината си.
Джес събра набързо багажа си от жилищния модул и прегледа припасите, преди да издигнат и инсталират кораба в елипсоидния балистичен пашкул, съдържащ нагънатия микроклетъчен слой.
Преди да затвори Джес в модула, Келъм каза:
— Искаш ли да й предам някакво съобщение? Тя ще наблюдава излитането.
— Кажи й, че бих искал нашите сърца да бъдат Пътеводните ни звезди. Но не са. — Джес стисна очи. — Ческа ще постъпи правилно. Винаги го е правила.
Застанала на площадката до Дел Келъм, Ческа щеше да отбележи излитането на новите загребващи кораби. Това бе нейно задължение като говорителка и тя щеше да се справи добре.
Във вътрешността на уютния модул Джес слушаше като замаян разпорежданията, списъците, резюметата. Скоро балистичните пашкули щяха да литнат в открития космос като издухани спори от гъба. Той щеше да прелети светкавично до газообразното мъглявинно море, където пашкулът щеше да се разтвори и да разпростре венчелистчетата си.
На огромно разстояние от Оскивъл.
Искаше да прогони всяка мисъл и чувство от съзнанието си, но щеше да разполага с прекалено много време — и щеше да обмисля всичко. Отново и отново.
Бе убеден, че още преди да достигне целта си в ядрото на мъглявината, Ческа ще направи необходимото и ще приеме да се омъжи за Рейналд.
44.
Рейналд
Сарейн кацна на заобиколения от високи дървета космодрум с ханзейски дипломатически кораб. Рейналд побърза да я посрещне, щастлив, че я вижда. Кожата му бе намазана с восък, поради което мускулите на ръцете му и загорялата му кожа блестяха като полирани.
Сарейн го прегърна. Имаше здрав вид, а черната й коса бе подстригана късо в практична според земната мода прическа, за разлика от дългите плитки и кичури, предпочитани от терокците. Ханзейските парфюми по нея ухаеха екзотично.
— Земята, изглежда, ти допада, Сарейн. — Той подръпна закачливо ръкава на блузата й. — Макар да приличаш на маскирана. Защо се забави толкова?