Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Предаде по открития канал:
— Говорителко Перони, разрешете да ви придружа. Още дванайсет загребващи кораба са готови да потеглят, опаковани в балистичните си пашкули. Гледката си заслужава.
— Оставям я на теб, Джес — отвърна Дел Келъм и Джес забеляза на лицето му дискретна усмивчица, сякаш подозираше нещо. — Имам си работа.
— Естествено. Сигурно акулите ти са гладни. Скъсват се да отварят уста, когато някое скитниче мине покрай тях.
Изтръпнал от сладостно очакване, Джес спусна крана. Въздушната ключалка изщрака и Ческа влезе, красива… но смутена и разтревожена. Той моментално усети, че нещо не е наред.
— Грижи се добре за нея, Джес — викна Келъм от пилотската каюта. — Налага й се скоро да се върне на Рандеву.
Джес не можеше да откъсне очи от печалното лице на Ческа, но не каза нищо, преди да затвори люка и да потеглят. Щом двата кораба се разделиха, Ческа го прегърна и се притисна безмълвно към него. За да не я притеснява, той услужливо не й зададе въпрос, а само я целуна по челото, по ъгълчето на окото и накрая по устата.
Тя го привлече с отчаяна жажда към себе си и се отпусна върху седалката до него. Джес я погледна с безмълвен въпрос в очите и тя най-после промълви:
— Рейналд предстои да бъде коронясан за новия отец на Терок и предлага съюз между нашите два народа. Предлага ми… брак.
На Джес му се стори, че го удрят с юмрук. Целият му свят се бе съсредоточил върху мига, когато двамата щяха да заживеят заедно. За частица от секундата тази надежда се стопи като бучица захар в чаша горещ чай.
Не бе необходимо Ческа да му обяснява политическата изгода от брак с Рейналд. Джес имаше отлична представа за тежкото положение на разпръснатите скитнически кланове: недостиг на кораби, продоволствен дефицит, занижени ектидоставки. Много от родовете се съмняваха, че хидрогите са виновни за всичко — вместо това бяха убедени, че алчните ЗВС са се захванали с пиратска дейност.
Джес прошепна прегракнало:
— Прав е. Съюз между скитниците и терокците може да се окаже достатъчно силен, за да оцелеем в тази война без подкрепата на Голямата гъска. Да… Мисля, че предложението е съвсем разумно.
Двамата се вторачиха един в друг. Вцепенението от шока постепенно преминаваше в болезнено осъзнаване на неумолимата действителност. Джес имаше усещането, че пропада. Ческа го гледаше с отчаяна безпомощност.
— Джес, не искам да се омъжвам за него.
Той отпусна рамене и от гърдите му се откъсна тежка въздишка. Съзнаваше, че я губи завинаги.
— И аз не искам. Всъщност, ако имах такава възможност, в момента вероятно щях да го удуша.
На лицето й се появи скръбна усмивка.
— Бих предпочела да не го правиш.
— Длъжна си да погледнеш реалността, Ческа. Ти си говорителката на всички кланове. Рейналд ще стане вожд на цял Терок заедно със зелените жреци и световната гора. Пътеводната звезда сочи ясно.
— Знам го, Джес, но те обичам. Това не е просто… делова среща.
Той я изгледа строго.
— Ческа, ако ти можеше да пренебрегнеш общото благо на всички скитник, за да мислиш единствено за собствените си желания, пренебрегвайки задълженията си, нямаше да си жената, която обичам.
Макар и разстроен, той продължаваше да пилотира през изпълнените с опасности развалини на корабостроителницата. Рискованият полет му помагаше да потисне отчаянието си. И той виждаше Пътеводната звезда в настоящата ситуация.
Тя се загледа към звездите навън.
— Ще се откажа от отговорността да съм говорителка, Джес. Нека я поеме някой друг…
— Кой? — В гласа му прозвучаха гневни нотки. — Говорителката Окая ти се довери. Всички кланове ти вярват. А и кой друг би могъл да постигне съюз с Терок? Не можеш да изоставиш скитниците на произвола на съдбата. Длъжна си да ни помогнеш да се справим с трудните времена.
И докато изричаше тези неопровержими думи, си даваше сметка, че точно по този начин — изричайки ги на висок глас — те стават абсолютна и неизбежна реалност.
Виждаше как тя се опитва да намери някакъв основателен аргумент, за да го убеди, че трябва да отклони предложението на Рейналд, и вдигна ръка. Сърцето му се сви болезнено от собствените му думи, но бе длъжен да ги каже:
— Трябва ли да ти напомня колко често си ми казвала, че сме длъжни да живеем за по-велика цел от собственото си щастие? Ако не ни беше грижа за благоденствието на нашия народ, щяхме да се оженим още преди години и да се оттеглим на Плумас.
— Може би трябваше да го направим — отвърна тя, но той знаеше, че не мисли така, че не би могла да мисли така.