Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Той се замисли за момент и накрая издаде декрет, който достави удоволствие на всички присъстващи.
— Обявявам, че е време да започне приемът!
Музиканти и жреци със смарагдова кожа забавляваха гостите на коронацията до късна доба. Навсякъде тичаха деца със свирките и странните музикални инструменти, измайсторени от Ютеър и Лиа. Сред гъстите дървета отвън музиката на насекомите се извиси в скрибуцаща симфония, сякаш и световната гора приветстваше новия вожд. Благодарение на зелените жреци може би бе тъкмо така.
На Рейналд му се прииска Бенето да е тук, но нямаше как да пристигне от далечния Гарванов пристан. Но брат му присъстваше с мисълта и духа си. Зеленият жрец бе докладвал всяка следваща стъпка от церемонията чрез телевръзката, тъй че Бенето и всеки отдалечен жрец можеше да „присъства“ чрез съобщителните фиданки.
Храната беше в изобилие: мариновани орехи, чифтокруши и перинови семена, сплъртини, силно подсладени задушени пакъри, шишчета от месо на кондорова муха, варени в черупките бръмбари с подправки. Дълги знамена и прозрачни вимпели, изтъкани от пашкулни материи, висяха навсякъде като паяжини и потрепваха и при най-лекото подухване на вятъра.
Рейналд танцува с трите си сестри. След като Сарейн и Базил изтанцуваха бавен валс, дръпнаха Рейналд дискретно настрана. Сарейн ги поведе през залата зад трона през издълбан в гъбния риф коридор до малка стая, използвана понякога за хранилище.
— Помниш ли това местенце? — Тя притвори вратата, за да останат сами. — Обичахме да се крием тук като деца.
— Разбира се — отвърна той, застанал нащрек. — Но не ми се вярва точно сега да ви се играе на криеница.
На лицето и грейна мимолетна усмивка.
— Виждаш ли, Базил, казах ти, че имам схватлив брат. Можеш да разчиташ, че има поглед върху нещата.
Председателят Венцеслас заговори:
— Млади момко, твоята коронация бележи нов момент в отношенията между Терок и Ханзейския съюз.
И Рейналд внезапно си даде сметка колко различен ще е вече животът му. Сарейн бе застанала съвсем близо до председателя и той погледна лицата им едно след друго. Стаичката му се стори твърде тясна.
— Какво точно искаш?
— Независимо дали ни харесва, или не, отец Рейналд, всички сме във война с хидрогите — отвърна Венцеслас. Това бе първото споменаване на новата му титла в официален дипломатически разговор и Рейналд усети, че главата му се замайва. — Врагът твърдо е решил да ни унищожи — не само хората, но и илдирийците. Ултиматумът на хидрогите засегна космическите пътувания из Спиралния ръкав. Ханзейските колонии пострадаха, някои дори гладуват. Земните въоръжени сили се опитаха да се справят, но загубихме много кораби и шансове поради невъзможност да комуникираме на огромни разстояния.
— Следователно искате още зелени жреци — прекъсна го Рейналд.
Сарейн се намеси:
— Толкова ли е ужасно това? ЗВС се опитват да защитят Спиралния ръкав, но не можем да се справим сами. Помисли за живота и ресурсите, които могат да бъдат спасени, ако зелените жреци се съгласят да бъдат използвани уменията им и да помогнат. Нападаните ханзейски съоръжения ще могат да отправят зов за помощ чрез телевръзката. Бойните флоти ще могат да определят точното местоположение на вражеските кораби. В момента сме принудени да изпращаме разузнавателни и куриерски кораби за свръзка и да пилеем ограничените запаси от екти за всяко съобщение. — Тя добави огорчено: — Терокците трябва да престанат да живеят в своя изолиран ъгъл във вселената, без да обръщат внимание на нападаните от хидрогите светове.
— Пътувал съм до множество планети в Спиралния ръкав — отвърна Рейналд. — Не виждам само Терок.
— Тъй като сътрудничеството с вашия свят е изключително важно за нас, отец Рейналд — продължи Базил, — Ханзейският съюз има желание да направи безпрецедентна отстъпка. Няма да искаме от вас да подпишете Ханзейската харта. Ще препотвърдим статуса на Терок като суверенен свят със собствени потребности и култура. Но ви каним да положим съвместни усилия за постигането на взаимноизгодно партньорство.
— И как ще бъде изградено това партньорство? — попита Рейналд.
В гласа на Сарейн прозвучаха нотки на ентусиазъм:
— Бихме могли да го укрепим чрез брак между крал Питър… и Естара.
Рейналд не можеше да повярва на ушите си. Вече бе обмислял необходимостта от обединението на Терок с друга сила и създаването на система за взаимопомощ. Тъкмо затова бе предложил съюз на Ческа Перони. Ако войната с хидрогите станеше повод терокците, скитниците и Ханзата отново да се обединят, без да се ощетяват правата и да се накърнява идентичността на нито една от тези групи, нима би могъл да отхвърли подобна възможност?