Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Няма — отвърна Джора’х. — И не може. Адар Кори’нх ще ни изтегли.
„И ще изостави всички тези хора… толкова много хора.“
В помръкналото от сажди небе илдирийските бойни лайнери — повредени до един — полетяха срещу кристалните сфери. Джора’х не виждаше начин да оцелеят. Двете бойни кълба на хидрогите кръстосваха обагреното в оранжево небе и сееха още смърт. Въздухът ехтеше от трещящи взривове и гръмотевични експлозии.
— Трябва да те защитя, Тор’х. Ти си следващият престолонаследник. А аз… скоро ще стана маг-император. — Съзнаваше, че баща му усеща нападението над Хирилка чрез тизма. Ужасът и болката вероятно щяха да ускорят смъртта на болния владетел. — Трябва да се измъкнем по някакъв начин от района на битката.
С помръкването на дневната светлина в палата автоматично грейнаха хиляди ослепителни светлини, сякаш настъпи нов ден.
Джора’х намери сред огнения унищожителен хаос брат си Руса’х — беше на открития площад под високите, покрити с пълзящи растения арки. Бузестият губернатор на Хирилка размахваше ръце в надутите си като балони ръкави.
— Не трябва да изпадаме в паника! Моля, потърсете безопасно място.
— Къде? — изкрещя някакъв танцьор. — Къде да отидем?
Руса’х сграбчи и заизблъсква най-близките до себе си от пожара и експлозиите. Партньорките му в забавленията го молеха за закрила, прекрасните им лица бяха изпоцапани от пушек, прах, кръв и пот.
— Идете в пенливите басейни — отвърна той, но изглеждаше отчаян и безпомощен. — Там ще намерите подслон. Надявам се.
Жените се втурнаха, убедени в правилността на съвета му, в който самият той не изглеждаше особено уверен.
Двете сфери кръжаха над главите им: едната обстрелваше плодородните полета ниалия със синкави светкавици, а другата с ледени бели вълни. Докато втората кръжеше, неуязвима за боцванията на изтребителите на Слънчевия флот, Джора’х си даде сметка, че при следващата атака правителствената сграда ще бъде изравнена със земята.
— Всички на хълма! Излезте и се пръснете.
Обърканият губернатор на Хирилка погледна брат си.
След миг на лицето му се изписа облекчение.
— Да! Направете, както казва престолонаследникът!
Хората се втурнаха да бягат. Изостаналите във вътрешните помещения се присъединиха към тях.
Най-накрая спасителната совалка на адар Кори’нх кацна във вътрешния двор — с пушещ корпус, улучена от по-незначителен снаряд на хидрогите. Множеството се втурна към нея, но през отворените люкове изскочиха плещести воини с покрити с шипове брони и бдителни погледи.
— Дойдохме за престолонаследника. Останете долу! Изпълняваме заповедите на адар Кори’нх.
Младият Тор’х сграбчи ръката на чичо си и се втурна към совалката като обезумял.
— Да, измъкнете ни оттук!
Изчислявайки наум, Джора’х попита един от екипажа на спасителната совалка:
— Колко души ще побере?
— Вас, престолонаследнико, сина ви и брат ви.
— Колко още? — настоя той.
— Нашето задължение е да ви изтеглим в безопасност. Може и няколко от децата на брат ви. Това е всичко.
— Аз заповядвам. Аз съм престолонаследникът.
И Джора’х зачака отговора.
Накрая воинът отвърна:
— Още четиридесет и осем пътници — това е максималният товарен капацитет на совалката.
— Добре. Почвайте да товарите хората.
Губернаторът на Хирилка издърпа ръката си от ръката на Тор’х.
— Не! Моите любимки са все още в палата. Казах им, че ще се срещнем при пенливите басейни. Трябва да ги спасим. Те… Те са много важни за мен.
— Няма време — отвърна Джора’х.
Бойните кълба се спускаха към тях. Синкави светкавици обсипаха скалистия склон, по който презглава тичаха бегълци.
— Не можете да ги изоставите ей така. Някои носят мои деца. — Губернаторът на Хирилка прояви неочаквана храброст: обърна се и се втурна нанякъде през полуразрушените коридори. — Те чакат да ги спася! И аз ще го направя!
Джора’х се втрещи от постъпката на добросърдечния си брат, когото винаги бе смятал за разглезен и мекушав. Сега губернаторът на Хирилка показваше другото си лице. Престолонаследникът си помисли за собствените си любовници и особено за скъпата Нира Кали. Да, за Нира би тръгнал дори срещу хидрогите. Също като Руса’х сега.
С необичайно рязък и категоричен тон младият Тор’х викна на яките воини:
— Спрете чичо ми, преди да го ранят! Ваш дълг е да спасите губернатора на Хирилка! Той е син на мага-император!
Без секунда колебание двама воини се спуснаха да настигнат Руса’х. Тълпата се притисна към спасителната совалка.
Над главите им хидрогите продължаваха атаката. Второто бойно кълбо метна синкава светкавица върху пищно украсения палат. Експлозиите вдигнаха във въздуха сводестите стени. Парчета висящи градини лумнаха в пламъци и гъст пушек.