Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Исках да се върна по-скоро, но когато колониите гладуват поради невъзможността да се доставят припаси, как бих могла да оправдая семейна визита? — Очите й грейнаха. — Но тъй като съм посланик, а ти ще станеш отец, имам намерение отсега нататък да взаимодействаме много по-активно.
— Оставам си твой брат. Нищо не се е променило.
Тя го изгледа строго.
— Когато станеш отец Рейналд, много неща ще се променят към по-добро, надявам се. — Тя посочи дипломатическата совалка. — Водя ти изненада за коронацията ти. Помниш ли председателя?
Облечен в идеално ушит делови костюм, Базил Венцеслас пристъпи навън и огледа с интерес високите световни дървета. Рейналд се бе запознал с него при пътуването си до Земята преди шест години.
— Добре дошли. Не очаквах толкова важен гост.
Базил се усмихна покровителствено.
— Рейналд, скоро ще станеш водач на един от най-важните светове в Спиралния ръкав. По-нисшестоящо присъствие от страна Ханзейския съюз би било оскърбително. Не можем да си го позволим.
— Благодаря, господин председателю. — Рейналд се изчерви. — Все още не съм свикнал с подобни почести. — Той хвана сестра си за ръка. — Ела. Майка и татко с нетърпение очакват да те видят.
За коронацията залите в гъбения риф бяха украсени с пищната многоцветност и блясък на най-шарената хромова муха. По прозорците пърхаха привързани за тънки струни новоизлюпени кондорови мухи с крилца като небесни дъги. Идрис и Алекса бяха надминали себе си и изглеждаха горди и удовлетворени от спектакъла, който бяха устроили.
Естара беше зашеметяваща в официалната си рокля от пера и люспици от нощни пеперуди — и изглеждаше много по-зряла, отколкото си мислеше Рейналд. Косата на шестнайсетгодишната Сели бе грижливо сплетена на намазани с мазнина плитки, които опъваха очите й и тя изглеждаше примижала от болка. Сели мразеше официалните церемонии.
Облечена в посланическия плащ, който й бе подарила Отема, Сарейн излъчваше изключителна тържественост, седнала на първата скамейка до председателя Венцеслас. Плътно един до друг двамата приличаха по-скоро на интимни приятели, отколкото на политически колеги. И двамата втренчено оглеждаха Естара, сякаш я оценяваха.
Разновидна публика от разпръснатите горски селища изпълваше залата и външните балкони. Рейналд забеляза зелената жрица Алмари, която му бе предложила брак край Огледалните езера. Сега, когато му предстоеше да стане отец, тя изглеждаше още по-заинтригувана, но той вече бе предложил на Ческа Перони да стане негова годеница и очакваше скоро да получи отговора й.
Струпалите се върху горския килим и по яките клони на дърветата тълпи се опитваха да надникнат какво се случва вътре. Зелените жреци по цялата планета докосваха световните дървета и следяха церемонията чрез телевръзка.
Рейналд чу тържествените песни, последвани от речта на вуйчо му, зеления жрец Ярод, който произнесе слово за отговорността на отеца на Терок за отглеждането на световната гора и добруването на народа. Но през целия този ден думите за него бяха едва разбираем монотонен брътвеж.
Когато настъпи моментът, Рейналд застана пред двойния трон и произнесе заклинанието:
— Ще положа всички усилия да ръководя народа на Терок честно и мъдро за добруването на световната гора и на всички, които живеят тук.
Майка Алекса остана седнала. Раменете й бяха покрити с раковини, крилца от насекоми и ешарфи от пера. Богато украсената й корона приличаше на миниатюрна катедрала. Идрис също бе облечен във внушителна мантия. Короната му бе дори по-висока, обкичена с крила на насекоми, черупки на бръмбари и полирани вейки.
Идрис произнесе с плътен глас:
— Рейналд, сине мой, поверявам ти мястото си като отец на Терок. Нито една церемония или благословия не са по-величествени и значими от тази. — Той свали короната и я постави върху главата на Рейналд. Короната бе необичайно лека и ефирна.
Очите на Рейналд се напълниха със сълзи.
— Обещавам да положа всички усилия, татко.
Идрис хвана ръката на съпругата си. Алекса се изправи и двамата слязоха от подиума и застанаха от двете страни на Рейналд. Той погледна натам, където допреди малко седеше майка му, и се запита дали Ческа Перони ще седне някога до него. Ютеър и Лиа се усмихваха сред публиката, седнали до остарелите родители на Идрис.
— Върви да заемеш мястото си, Рейналд — подсети го тихичко майка му. — Всички чакат.
Той се качи до върха на платформата и се обърна към публиката. Усетил бремето на току-що поетата отговорност, седна на трона, а Идрис и Алекса пристъпиха, за да застанат до своите родители. Всички зачакаха отец Рейналд да обяви първата си прокламация.