Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Мъжете поклатиха отрицателно глави, никой не знаеше нищо повече.
— Аз имам една теория — изведнъж се обади Себастиан и всички обърнаха изпълнени с очакване погледи към него. — По времето на онази мисия някои оръжия изчезваха, преди да успеем да се доберем до тях. И не само радиолокационният взвод или 12-и отряд на тюлените се връщаха с празни ръце. Случваше се и при други операции. Внедряваха тюлени, които трябваше да засекат натоварени пратки с оръжие, а оръжието вече го нямаше. Някой ловко ни изиграваше.
Изказването му бе последвано от дълбокомислено мълчание.
Гейб отново насочи вниманието си към Уести.
— Какво точно се случи, след като започна стрелбата? — поиска да разбере той.
Уести се намръщи и в лицето заприлича на дявол, нещо, което го правеше подходящ за внедряване сред терористите.
— Изтеглихме се по заповед на Милър и тъкмо се спускахме във водата, когато аз забелязах, че по вътрешната линия на помощник-капитана нямаме връзка с вас — продължи той. — Сигнализирах му: Къде е лейтенантът? А той ми направи знак да продължа напред. Веднага щом стигнахме до нашата лодка, Милър ми каза, че вие сте поискали да останете при ракетата. Това ми прозвуча точно във вашия стил, сър, особено като се имаше предвид ситуацията, която помощник-капитанът току-що описа. Странното е, че ние с Теди не ви чухме да казвате такова нещо по радиотелефона.
Теди кимна, потвърждавайки разказаното от Уести. Всички мъже насочиха погледите си към Гейб, чудейки се дали доброволно е решил да остане, или пък Милър по някакъв начин се е отървал от него и защо.
— Опитахме се да се свържем с вас по радиотелефона, но не успяхме. И тогава изведнъж — бам! Целият шибан склад избухна и се превърна в огнено кълбо — завърши разказа си Уести, гледайки застрашително.
— Направо не можехме да повярваме — добави Теди, а в тъмните му очи проблесна ужас, макар че от случката беше изминала цяла година.
— Теди смята, че складът е бил взривен — добави Уести и впери сините си очи в специалиста по експлозивите.
— Кажи нещо, Мечок — настоя Гейб, като избърса лепнещите си от пот длани в сините си дънки.
Сърцето му биеше до пръсване. Той самият е бил там, мамка му. Трябваше да си спомни какво е станало.
— Това е само моето мнение, сър — съгласи се чернокожият. — Да, истина е, че цялото място беше олято с петрол и се стреляше, и само това е било достатъчно да пламне пожар. Но експлозията на сградата ми се видя подготвена. Бум, бум, бум в идеална линия, като че ли мястото беше заредено с C–4, най-малко килограм.
Над групата се възцари дълбокомислено мълчание; всеки размисляше върху поредния въпрос от увеличаващия се списък с въпроси: кои са били другите мъже в склада?
Те несъмнено не са били от местното население, защото не биха пожертвали собствения си склад, нито стоките в него. Трябва да са били външни хора като тях, решени да прикрият нелегална дейност.
Гейб подхвърли още един въпрос:
— Какво стана с четвъртата ракета?
— Изчезна — отговори му Теди.
— Нямаше и следа от нея, когато проведохме разузнавателна акция на следващата нощ — добави Вини. — Там нямаше нищо.
Всички впериха сериозни погледи в Гейб и той можеше да си представи преживяното от тях мъчително отчаяние при мисълта, че мисията се е провалила и че са изгубили един от своите.
— Мамка му, сър, трябваше да преровим пепелта, за да ви търсим — припомни си Уести, а гласът му потрепери от спомена за изживяната мъка. — Почакайте, ние наистина намерихме нещо. Намерихме зъба ви! — добави той, едва сега спомняйки си това. — Старши, какво стана със зъба?
Себастиан Леон се наведе напред.
— Използваха го, за да идентифицират Ягуар — отговори той, а в тъмните му очи проблесна предположение.
Гейб пъхна език в пролуката отпред между зъбите си. В прилив на облекчение той отметна глава назад и се разсмя. Неговите хора видяха ясно празното място, където някога е бил зъбът.
— О, боже! — с въздишка рече Гейб и избърса една сълза от смях в ъгълчето на окото си. Не им каза как се е измъчвал заради загубата на този зъб. — Някой трябва да ме е нокаутирал, а след това трябва да ми е измъкнал задника от там преди експлозията — заключи той.
Всички започнаха да изказват мненията си по въпроса на висок глас, докато помощник-капитанът не им направи знак с ръка.
— Слушайте — рече той и мъжете около масата се смълчаха. — На никого не бива да казвате за това — посъветва ги той и погледна всекиго поотделно в очите.
Гейб изведнъж смутено извърна поглед. Себастиан повтаряше предупреждението, което Форестър бе отправил към самия него, а той, на свой ред, беше споделил с помощник-капитана преди днешната среща. Мъжете щяха да изпълнят нареждането на Себастиан, без да задават въпроси и без да се нуждаят от обяснения.