Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Затръби и третият Ангел. И от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и изпари трета част от реките и водните извори, и те станаха на кръв. И Хилядата очи на д-р Мабузе се опълчиха срещу Сенките на забравените прадеди. И се изправиха лице в лице Сандокан и сър Хенри Морган. И се надигнаха червените срещу зелените барети, и Бялата срещу Червената роза. И всички легендарни убийци от КГБ задебнаха митичните си колеги от ЦРУ, организирали дузината атентати срещу Фидел Кастро. А предводителката на снежните човеци Маргарита отмерваше на везните безбройните им грехове и отдаваше всекиму заслуженото. И, докато се млатеха, грешниците обилно си посипваха главите с прах и пепел за вземане на отпечатъци от пръсти.
Затръби и четвъртият Ангел. И биде ударена трета част от неутронното слънце, трета част от месечината и трета част от звездите, за да потъмнее третата им част, та третата част на деня, както и на нощта, да не свети. И силна жега опари и двете воюващи страни и без малко да опърли крилете на снежния орел Освалд. Само на Кагемуша и Йосарян нищо им нямаше. Ала пострадаха покритите с легендарна слава летци, които през Втората световна война изсипаха бомбите над Лондон, Дрезден и София и погубиха много мирни люде. И противовъздушната отбрана яко си изпати. Огненото възмездие го отнесоха най-вече митичните кавалери на ордени, дето свалиха южнокорейския граждански самолет над Русия по време на Студената война. Дори Крилатите маймуни от Оз, Чир и останалите врабчета на Радичков, и героите от „Топ гън“ не бяха спокойни, защото имаха много грехове и, докато пикираха на заден ход, се изповядваха на поразия.
В това време дипломатическата совалка на местния Кисинджър Даг Хамаршолд приключи. Речният свят се обяви за ненамеса и изпрати наблюдатели. И над Армагедон закръжи летящата мечта на граф Цепелин, а Йеронимус Бош и Алфред Дюрер внимателно следяха от илюминаторите дали бойните действия съответстват на техните сюжети.
Затръби и петият Ангел. И звезда падна от небето, и отвори кладенеца на бездната в Библиотеката_; и излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха и от дима излязоха скакалци. Приличаха на коне, стегнати за война. На главите им имаше златоподобни венци, а лицата им бяха като лица човешки. Имаха коси като косите на жени, а зъбите им бяха като на лъвове. Имаха брони като брони от желязо. Шумът пък на крилете им бе като шум от колесници с много коне, кога тичат на война. Имаха опашки като у скорпии, а на опашките им имаше жила._ И ги предвождаше холографният дракон, който сега не беше холографен, ами най-обикновено хвъркато теле от божествен сняг. И оцелелите ловци от Библиотеката прехапаха езиците си от болка. И егерите от „Лучия ди Ламермур“, воглаве с Диана, единственото езическо божество, направило си труда да слезе от пантеона сред обикновените герои, и Папагено, придружаван от трите дами на Царицата на нощта, вещи в избиването на гигантски змии, и траперите от американската прерия, начело с Поразяващата ръка, и носителите на седем „Оскара“ за сафари, участвали в „Отвъд Африка“, и преследвачите на Кинг Конг, всички се втурнаха срещу тази напаст божия, жадни за невижданите ловни трофеи, и всички, с изключение на Диана, скришом, под носа си, се разкайваха за своите кръвнишки, греховни и плътски помисли.
И шестият Ангел затръби. И пресъхна голямата река и останаха на сухо три нечисти духа, подобни на жаби, и по принуда_ тръгнаха към царете на Библиотеката и на цялата вселена да ги събират на война_. Броят на конните войски вече беше станал двеста милиона. И ги водеше многоокия Хък, който се бе погрижил да екипира войните си. И ездачите им бяха облечени в брони, огнени, хиацинтови и жупелни; главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел. От тия три язви — огън, дим и жупел, излизащи от устата им, умря третината от героите; защото тяхната сила беше в устата им, а опашките им — прилични на змии, имаха глави, с които пакостяха. И останалите герои, които не загинаха от тия поразии, предвождани от най-славните рицари в Библиотеката — Дон Кихот, крал Артур и Иля Муромец, — като се покайваха за делата си, смело им се противопоставиха.