Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Тя нервно прехапа устни и се огледа наоколо, надявайки се да мине някой, който да я избави.
— Не съм имала намерение да ви оскърбявам, нито вас, нито Бог — каза тя, чувствайки се глупаво, че говори по този начин.
— Все още не сте поставила грешниците зад решетките!
— Няма причини за това. Моето разследване не е завършило и ако трябва да ви кажа истината, пастор Пламит, аз не дойдох тук, за да вкарвам, който и да било зад решетките.
— Вие сте твърде мека с безбожниците!
— Ако с това искате да кажете, че подхождам не както трябва към своето разследване, тогава съм съгласна с вас.
— Видях ви тази сутрин да общувате с онзи син на дявола.
Безумните му очи бяха поразяващи, дори отблъскващи. Тя го погледна втренчено.
— Рийд ли имате предвид?
Той издаде съскащ звук, сякаш самото име призоваваше дявола и той трябваше да бъде нащрек.
— Не се оставяйте да ви измами!
— Уверявам ви, че няма да се оставя.
Той пристъпи по-близо до нея.
— Дяволът знае слабото място на жените. Използва техните нежни, уязвими тела като проводници на дяволските сили. Те са опозорени и трябва да се пречистват редовно чрез изтичане на кръв.
„Той не само е побъркан, но и болен“ — помисли с ужас Алекс.
Пламит удари с ръка по библията и това я накара да подскочи от страх. Издигайки пръст във въздуха, пасторът извика:
— Устоявайте на всички изкушения, сестро! Призовавам всички нечестиви мисли да напуснат сърцето и тялото ви. Още сега! — изрева с все сили.
После се отпусна, сякаш заклинанието го беше изтощило напълно. Алекс стоеше прикована на мястото си и не можеше да повярва на очите си. Когато се съвзе, погледна неловко наоколо с надеждата, че никой не беше станал свидетел на тази лудост и на нейното неволно участие в нея.
— Доколкото знам, аз нямам нечисти мисли, а сега трябва да си тръгвам, защото закъснявам — тя стъпи на шосето, въпреки че светофарът светеше червено.
— Бог разчита на вас. Не може да търпи онези, които го мамят.
Той се втурна след нея и я сграбчи за раменете.
— Бог да те благослови, сестро! Бог да благослови теб и твоята мисия! — Хвана я за ръка и успя да пъхне някаква брошура в нея.
— Благодаря.
Алекс освободи ръката си от неговата и прекоси улицата, като ловко се промуши между преминаващите коли. Беше капнала от умора и спря за момент, за да си отдъхне, когато затвори вратата на съда след себе си.
Поглеждайки през рамо, за да види дали Пламит не я следва, тя се сблъска с Рийд.
Той я хвана с две ръце в прегръдките си.
— Какво става е вас, по дяволите? Къде бяхте?
Искаше й се да се облегне на него, да усети закрилата му, докато сърцето й спре да бие така лудо, но не си позволи това удоволствие.
— Никъде. Исках да кажа — навън. Ходих да обядвам кафене „В & В“, а след това се разходих.
Той я разглеждаше внимателно. Забеляза, че косата й с разбъркана от вятъра и бузите й са зачервени.
— А това какво е? — кимна към брошурата, която тя още стискаше в пребледнелите си пръсти.
— Нищо — отговори Алекс и се опита да я напъха в джоба на палтото си.
Рийд я измъкна от ръката й. Хвърли бегъл поглед на корицата, разлисти я и прочете на глас предупреждението за приближаването на Страшния съд.
— Занимавате се с такива неща?
— Разбира се, че не. Един пътуващ проповедник ми я даде. Наистина трябва да обърнете внимание и да разчистите просяците по улиците в града, шерифе — каза тя надменно. — Нарушавате обществения ред.
Заобиколи Рийд и продължи надолу по стъпалата.
Глава. XXII
Нора Гейл седна и пооправи ефирната нощница, с която беше облечена.
— Благодаря — каза й Рийд.
Тя го погледна укорително през рамото си, бяло като мляко.
— Колко романтично! — пъхна ръцете си в надиплените ръкави на халата, стана от леглото и тръгна към вратата. — Ще трябва да направя проверка как вървят нещата, но ще се върна скоро и ще можем да поговорим — каза тя и потупа с ръка прическата си във форма на кошер. След това излезе от стаята.
През това време Рийд я наблюдаваше. Тялото й все още беше стегнато, но след няколко години щеше да се превърне в лой. Големите гърди ще увиснат. Зърната им, които бяха доста големи, биха изглеждали грозни без нещо, което да ги поддържа. Гладкият, леко издут корем ще стане порест, а бедрата и задникът й ще се отпуснат.
Независимо от това, че бяха приятели, в момента той я мразеше. Но повече мразеше себе си. Мразеше физиологичната нужда, която го принуждаваше да води интимен живот.
Разгонваха се много по-глупаво и безумно от животните. Облекчаването би трябвало да бъде пречистващо. Би трябвало да се чувства великолепно, но не беше така. Рядко изпитваше удоволствие, особено през последните месеци.