Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Всички на борда разбираха какъв риск поемат, но никой не смееше да се противопостави на Мак. Никой нямаше време за това. Важно беше да установят как звучи съветската подводница, когато забави ход или при завой. До момента, в който хидроакустиците на „Лапон“ разберат какво съчетание от щракания или тонове съответства на определен маньовър, двете подводници бяха изложени на голяма опасност от сблъскване.
Мак нареди „Лапон“ да се промъкне встрани и отзад на руската подводница, докато хората му седяха и търсеха отговорите на цяла планина от въпроси. И отново започна играта на отгатване, като се опитваше да се постави на мястото на съветския капитан, и се чудеше какво би сторил той и кога. Имаше чувството, че решава много голяма, много трудна кръстословица. Един отговор водеше до няколко други. Едно празно квадратче създаваше няколко възможности за грешка. Екипажът на „Лапон“ не можеше да прави нищо, освен да събира информация. Хидроакустиците започнаха да се вслушват за недостатъци в конструкцията на руската подводница, за всяко нещо, което би им помогнало да я „виждат“, докато маневрира.
Стандартният хидролокатор просто не вършеше работа. Руската подводница беше прекалено тиха. Но „Лапон“ не разчиташе само на стандартен хидролокатор. Мак беше вмъкнал на борда нещо, което му даваше предимство, един експериментален хидролокатор, разработен да се възползва от някои открития, направени през 1967 и 1968 г. от подводницата „Рей“ на Келн, докато следеше многоцелева подводница от клас „Ноември“ из Средиземно море, а след това друга от клас „Чарли“ из Северния Атлантик. Устройството подобряваше начина, по който стандартните хидролокатори регистрираха шумовите нива в океана. Настрои се на определени тонове от руската подводница, почти като тези от бутилка, когато някой духа над гърлото й. След доста проби и грешки екипажът на „Лапон“ установи, че една конкретна честота се мени при всеки завой на подводницата. При завой наляво тонът ставаше малко по-висок. Отдалечеше ли се, тонът се понижаваше. Бързата му промяна значеше, че бързо сменя курса.
Мястото, от което „Лапон“ не можеше да я следи, беше точно отзад. За разлика от останалите съветски подводници, които произвеждаха лесен за следене гръмовен шум от винтовете си, „Янки“ беше достатъчно тиха и практически невидима. Разбира се, вероятно тя би могла да се изплъзне дори и от допълнителния хидролокатор на „Лапон,“ ако не съществуваше една конструктивна неизправност. От лявата страна машините на подводницата вдигаха повече шум, отколкото във всяка друга нейна част. Отсега нататък „Лапон“ щеше да следи точно този машинен шум. Ако се засилеше, Мак щеше да знае, че подводницата прави ляв завой. Ако пък изчезне, вероятно е завила надясно.
В края на краищата се оказа, че най-добрата позиция е малко встрани от кърмата на руската подводница, в двете посоки, като лявата се оказа малко по-шумна. Оттам новият хидролокатор долавяше силни тонове, а стандартният регистрираше шума от парата, който вдигаха турбините, както и щракането от винтовете при всеки оборот. Чрез отброяването на тези щракания и записване на броя на оборотите Мак и екипажът му определяха скоростта на руската подводница.
Всичко това отне четири-пет дни — повече, отколкото и най-дългите досега опити за следене на шумните съветски „Хотел“, „Ехо“ и „Ноември“ или „кокошките“. Но Мак нямаше да спре. Напротив, щеше да продължи следенето и да открие системата. Методът на пробите и грешките продължи няколко дежурства, като Мак и инженер-механикът трябваше да обучават всяка следваща вахта за откритията през изминалите дванадесет часа.
Мак беше решил вече да не изпуска руската „Янки“, особено като осъзна, че се е насочила към американския атлантически бряг. Отново престана да спи, макар да си позволяваше петнадесетминутна дрямка на щурвала — трик, научен в колежа от една статия в „Рийдърс дайджест“.
Няколко дни по-късно „Лапон“ продължаваше да следи руската подводница. Мак започна да нанася на картата оперативната й зона — може би най-съществената информация, която можеше да занесе у дома. Руснаците бяха се установили в квадрат от около 20 000 квадратни мили. Движеха се напред-назад, като оставаха на 1500 до 2000 мили от Съединените щати.
До момента ВМС бяха убедени, че Съветският съюз ще изпраща този тип подводница до 700 мили от бреговете на САЩ. Но откритието на Мак помогна на военноморското разузнаване да определи, че новите ракети SSN-6 в подводниците „Янки“ всъщност имат диапазон от 1200–1300 мили.