Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)

По-голямата част от гигантските инсталации в Ханфорд бяха проектирани и построени в пълно неведение за свойствата на плутония. Но в осъществяването на този проект помогна малко и късметът. Погрешните оценки за свойствата на плутония — а те бяха много, — не доведоха до фатални недостатъци на проекта за огромния завод в Ханфорд, базиращ се на опита, натрупан върху микроскопични лабораторни количества.

След дълги проучвания на 94-я елемент резервираният иначе Сийбърг каза:

— Плутоният е невероятно своенравен. При някои условия той е твърд и крехък като стъкло, а при други — мек и пластичен като олово. При нагряване в присъствие на въздух изгаря бързо и се превръща в пепел, а ако се пази при стайна температура, бавно се разпада. Преминава през поне пет преходни фази при нагряване от стайна температура до точката на топене. Странно, но при поне две от тях плутоният се свива с повишаване на температурата. Притежава не по-малко от четири окислени форми. Той е уникален сред всички други химични елементи. Освен това е ужасно отровен, дори в нищожни количества.

Главната задача на секцията на Сийбърг беше да се намери метод за разделяне на плутония от обгръщащия го уран, след като бъде изваден от реактора. Плутоният се получава при облъчване на уран в атомен реактор — след няколко дни част от урана се превръща в плутоний. Химиците трябваше да намерят начин да го отделят от останалия уран.

Предложени били много методи, но всичките страдали от липсата на познания за химията на невидимия метал. Накрая бе възприета работната хипотеза, че в химично отношение плутоният е близък, макар и неидентичен, на урана. Това предположение беше логично и доведе до задоволителни резултати18. След няколко неуспешни опита решението дойде неочаквано, когато Сийбърг и неговият помощник Стенли Томсън откриха, че бисмутния фосфат е чудесен носител на плутоний. Това беше още една странна проява на плутония, защото противоречеше на теорията — химичната структура на бисмута е такава, че той не би трябвало да може да носи плутоний.

Първите опити бяха направени в микроскопичен мащаб с количества плутоний, получени от циклотрона. След като успяха да натрупат по-големи количества от странния метал, повториха опита и в по-голям, почти индустриален мащаб. Скептиците се съмняваха, че реакцията, извършвана с микрограмови количества, ще може да се възпроизведе в промишлен размер.

Въпреки това бе взето решение и преди още да се получат убедителни резултати, „Дюпон“ започна да строи пречиствателна инсталация в Ханфорд. На 1 юни 1943 г. Крауфорд Грийнуолт пристигна в лабораторията на Сийбърг за последни уточнения. След продължилите цял ден обсъждания Грийнуолт все още не беше напълно убеден, въпреки твърдата вяра на Сийбърг в реалността на процеса.