Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Преди Роланд да се включи в играта — и да го направи по-велик от собствената му съдба, — Уолтър о’ Дим не се различаваше много от скиталеца от прежните дни, от наемника, чиято неясна амбиция беше да проникне в Тъмната кула, докато тя още се издигаше цяла и непокътната. Нали точно това го бе довело и при Пурпурния крал? И не беше негова вината, че великият крал-паяк се бе побъркал.
Голяма работа. Сега пред него стоеше синът на изкукуригалия Червен дъртофелник, а той имаше същия белег на петата си — и в момента Уолтър го виждаше. Така всичко си идваше на мястото. Естествено, трябваше да е много внимателен. Съществото на стола изглеждаше безпомощно, навярно дори си мислеше, че е безпомощно, но в никакъв случай не трябваше да го подценява само защото приличаше на розово бебенце.
Новодошлият прибра пистолета в джоба си (за малко, съвсем за малко) и протегна напред ръце — дланите му бяха обърнати нагоре в жест на покорство. После стисна едната си ръка в юмрук и го вдигна към челото си. Бавно, без да отделя очи от бебето, опасявайки се, че може да се преобрази (Уолтър бе видял трансформацията му и какво се бе случило с майката на малкото чудовище), странникът подгъна едното си коляно и коленичи.
— Хайл, Мордред Дисчейн, син на Роланд от Гилеад, който беше, и на Пурпурния крал, чието име нявга отекваше от Крайния до Външния свят; Хайл, сине на двама бащи, водещи родословието си от Артур Елд, първия крал, възкачил се на трона, след като Първоначалието се оттегли, и Пазителя на Тъмната кула.
За момент нищо не се случи. В Контролния център цареше тишина, оцветена от миризмата на прегорелите електронни чаркове на Найджъл.
После бебето размаха пухкавите си юмручета, разтвори пръстчета и ги вдигна във въздуха.
„Стани, васале мой, и ела при мен.“
ДВЕ
— Най-добре да не „напрягаш мозъка си“, за да не те усетят — каза новодошлият, докато пристъпваше по-близо. — Те знаят, че си тук, а Роланд е божествено проницателен; делах-умен е той. Веднъж ме настигна и си помислих, че краят ми е дошъл. Наистина. — Мъжът, който се наричаше Флаг (под това име на едно друго ниво на Кулата той бе погубил целия свят), извади от чантата си фъстъчено масло и бисквити със сирене. Той поиска разрешение от новия си дин и бебето (което вече бе ужасно прегладняло) кимна царствено. Уолтър седна на пода с кръстосани крака и започна бързо да яде, чувствайки се в безопасност с „мозъчната шапка“ на главата си, без да знае, че тя изобщо не бе попречила на неканения гост, който тършуваше необезпокояван в съзнанието на странника. Да, той наистина беше в безопасност, докато Мордред ровеше из главата му, но после…
Пеленачето вдигна розовата си ръчичка във въздуха и нарисува във въздуха въпросителен знак.
— Как успях да избягам ли? — попита Уолтър. — Ами, направих онова, което всеки истински лъжец би направил при тези обстоятелства — казах му истината! Показах му Кулата — е, няколко нива от нея. Видяното го потресе, разсъдъкът му се разтвори пред мен и докато той немееше в благоговение, се възползвах от собствения му арсенал, за да го хипнотизирам. Намирахме се в една от времевите капсули, които понякога се откъсват от Кулата, и светът се рееше около нас, докато провеждахме съвещанието си сред всичките тези кости. Аз домъкнах още кости — човешки кости — и ги напъхах в онова, което бе останало от одеждите ми. Можех да го убия, ала какво би станало с Кулата, ако бях сторил това? Какво би станало с теб в такъв случай? Ти никога нямаше да се появиш на този свят. Ако трябва да съм честен, Мордред, като го оставих жив и му позволих да изтегли онези тримата, аз спасих живота ти преди още да бъдеш заченат. Отправих се към морския бряг — имах нужда от малко почивка, хе-хе. Роланд също пое натам и не след дълго се натъкна на трите врати. Аз пък тръгнах в противоположната посока, скъпи мой Мордред, и ето ме сега пред теб!
Странникът се засмя гръмко и от пълната му с бисквити уста захвърчаха трохи, които се посипаха по брадичката и ризата му. Мордред се усмихна, макар че изпитваше силно отвращение. С това значи трябваше да работи — с това! С един глупак, който тъпче устата си с бисквити, плюе трохи и до такава степен е погълнат от миналите си приключения, че изобщо не подозира за опасността, която го грозеше сега, нито пък усеща, че защитата му е пробита. В името на всички богове, та той заслужаваше да умре! Ала преди това да се случи, Мордред трябваше да свърши две неща. Едното бе да разбере къде бяха отишли Роланд и приятелите му. Другото беше да се нахрани. Този глупак можеше да му помогне и в двата случая. Задачата му се улесняваше допълнително от факта, че Уолтър също бе остарял — беше остарял и бе станал прекалено самонадеян, — а тщеславието му пречеше да осъзнае това.