Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Ала откъде би могъл да знае подобно нещо?
Имаше ли някакво значение всъщност?
Сега ги гледаше как спят. Момчето Джейк се бе събудило, но само за кратко. По-рано Мордред ги беше наблюдавал как се хранят — четиримата глупаци и рунтавелкото — заедно, разполагайки се в кръг. Винаги в кръг — сядаха в кръг дори и когато спираха за пет минутки по време на поход, — като правеха това абсолютно несъзнателно, сякаш искаха да изолират останалата част от света. Мордред нямаше кръг. Макар и невръстен, той вече бе разбрал, че навън е неговото ка, също както ка на зимния вятър беше да фучи само през половината компас — от север на изток и оттам отново на север. Приемаше това, макар че продължаваше да ги гледа с възмущението на един външен наблюдател, който знае, че ще ги нарани и че ще ликува злорадо. Той принадлежеше на два свята — на Първоначалието и на Ам, на гадош и на годош, на Ган и Гилеад. Нещо като Исус Христос, само дето беше по-чист от богочовека на овцете. Богочовекът на овцете имаше един истински баща, който се намираше в предполагаемите небеса, и втори баща, който се намираше на Земята. Горкият стар Йосиф! Носеше рога, сложени му от самия Господ Бог!
Мордред Дисчейн, от друга страна, имаше двама истински бащи. И единият от тях сега спеше на монитора пред него.
„Стар си, татко“ — помисли си младенецът. Подобни мисли му доставяха злостна наслада; същевременно го караха да се чувства гаден и незначителен, нищо повече от… добре де, от паяк, който виси на паяжината си, изплетена в ъгъла. Мордред беше близнаци и щеше да си остане близнаци, докато Роланд от Елд не умреше и последният ка-тет не бе разрушен. А какъв беше този сълзлив глас, който го караше да отиде при Роланд и да му каже „татко“? Да нарече Еди и Джейк свои братя, а Сузана — своя сестра? Това бе наивният глас на майка му. Щяха да го убият, преди да е успял да изрече и една-единствена дума (да предположим, че междувременно се е научил да говори). Щяха да отрежат топките му и да нахранят с тях зверчето на дрисливия сополанко. Щяха да заровят кастрирания труп и да се изсерат на земята, където лежеше, след което да продължат по пътя си.
„Много си дърт, татко, вече куцаш като старец, а отгоре на всичко в края на деня те виждам как потриваш хълбока си с ръка, която трепери…“
Гледайте, щом искате. Пред вас седи едно бебе, чиято нежна розова кожа е оплескана с кръв. Едно бебе, което плаче — безмълвно и зловещо. Едно бебе, което знае едновременно твърде много и твърде малко, и въпреки че трябва да държим пръстите си далеч от устата му (ще ги отхапе; ще ги отхапе като новоизлюпено крокодилче), можем да го съжалим мъничко. Ако ка е като влак — а тя е точно това; огромен, бърз като светкавица монорелсов влак, може би нормален, а може би не, — то този гаден малък ликантроп21 е най-уязвимият му заложник, но е привързан не за релсите като малката Нел22, а за локомотива.
Навярно ще ви каже, че има двама бащи, и може би в това има зрънце истина, но всъщност няма нито баща, нито майка. Той изяде майка си жива, право ви думам, изяде я наистина, тя беше първото му угощение, ала какъв избор всъщност имаше? Той е последното чудо, избълвано от все още несринатата Тъмна кула, чудовищното бракосъчетание на рационалното и рационалното, на естественото и свръхестественото ала в момента е сам… и много гладен. Съдбата може да го е гласяла да властва над множество вселени (или да бъде техният разрушител), но до този момент единственото нещо, над което бе успял да установи контрол, беше старият домакински робот, който вече бе достигнал полянката в края на пътя.
Това бебе гледа спящия стрелец с любов и омраза, отвращение и копнеж. Да предположим обаче, че отиде при тях и не бъде убито? Ами ако те го посрещнат радушно и го приемат в редиците си? Абсурдна идея, напълно съм съгласен с вас, ала да я приемем заради спора. В такъв случай ще трябва да се преклони пред Роланд и да го приеме като свой дин, а това е нещо, което Мордред никога, никога, никога няма да стори.
Трета глава
Светещата жица
ЕДНО
— Ти ги наблюдаваше — каза един приятен, леко насмешлив глас. После си затананика малко от една детска песничка, която Роланд помнеше от ранното си детство: — „Китка, китка магданоз, Джаки пак вре своя нос — всичко иска да узнай, любопитен ба-боу, сай!“ Хареса ли ти това, което видя преди да заспиш? Видя ли ги как продължават напред, докато светът около тях се руши?
21
От ликантропия — способност да се превръщаш във вълк или някакво друго същество. — Б. пр.
22
Героиня на Дикенс от романа му „Вехтошарски магазин“ — Б. пр.