Подозренията убиват

— Да.

— Кога ще можем да я видим тук?

— Сара се завърна в Англия и възнамерява да остане да живее там.

— О, съжалявам, не зная защо реших, че ще бъдете заедно в къщата.

— Плановете ни бяха такива, но изглежда инцидентът в галерията промени намеренията й.

— Е, за вечеря тук ще дойдат сами жени — със закачлива усмивка каза Каролин. — Не са кой знае колко много, но имаме няколко много приятни разведени дами.

— О, не се притеснявайте — смути се Стоун.

— Никак, но ще ни бъде приятно да ви запознаем с някои хора, много са симпатични. Оставете това на мен.

След като поръчаха вечерята, компанията се увеличи. Съпрузите Клем представиха Стоун поне на десетина души и за броени минути го заляха с информация за тях. Също като Стоун, повечето от тях бяха от Ню Йорк, дошли за уикенда.

— От тукашните хора никого ли не познавате? — попита Каролин.

— Само една двойка от Калифорния, имат къща в Роксбъри.

— Това трябва да са семейство Колдър.

— О, да, как познахте?

— Аз продадох на Ванс къщата преди четири години. Вярно, че той тогава я развали и я построи наново. Очарователен мъж, нали?

— Да, така е.

— Вие откъде ги познавате?

— Преди две години ни запозна общ приятел, на едно празненство. После в Лос Анджелис се опознахме с Ванс малко повече.

— Аз не съм срещала госпожа Колдър. Не се ли казва Арингтън?

— Точно така.

Сервираха им вечерята.

— Казват, че е красавица, била писателка преди да се оженят.

— Да, пишеше за няколко списания.

— Прочетох във вестника, че си имат бебе.

— И това е вярно. Малко неща ви убягват, Каролин.

Дейвид се обади:

— Може да се каже, че Каролин е неофициалната историчка на окръг Личфийлд.

— Къщата на Ванс ще ви хареса — каза Каролин. — Наистина е забележителна.

— С нетърпение чакам да я видя — отвърна Стоун.

Той хвърли поглед към сепарето на Варковски и видя, че дамата стана от масата и тръгна към тоалетната. Стоун се надигна от стола си. — Моля да ме извините за малко.

Отиде в задната част на салона и се приближи до масата на Варковски.

— Добър вечер. Мога ли да поседна за момент?

Варковски вдигна поглед и го покани:

— Сядай.

Стоун се настани срещу него.

— Тук ли живееш?

Варковски поклати отрицателно глава.

— Със съпругата сме на празничен излет.

— Съжалявам, че не се видяхме при последното ми идване в затвора.

— Бях доста зает тогава — каза Варковски.

— Виж, съзнавам, че Дино не беше много учтив с теб, но става нещо наистина много сериозно и ние се нуждаем от помощта ти.

— Ние?

— Това засяга и Дино, и мен.

— Какво е то?

— Трябва да открием Хърбърт Мителдорфер, при това незабавно.

— Нямам представа къде е — отвърна Варковски. — Не ни остави никакъв адрес.

— Познаваш ли някого, който да има начин да се свърже с него?

Варковски поклати глава.

— Не.

— Учудвам се, че толкова лесно би загубил връзка с него. В крайна сметка, бяхте доста близки, нали така?

— Не особено, с моята работа не се сближаваш много със затворниците.