Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Така бих си помислил и аз, но имам информация, че години наред Мителдорфер е въртял финансовите ти дела.
Варковски го погледна с неприязън.
— Къде, по дяволите, си чул това?
— Виж, капитане, ние смятаме, че след излизането си от затвора Мителдорфер е замесен в шест убийства.
Варковски избухна в смях.
— Ти се шегуваш! Хърби Мителдорфер няма да стори зло и на муха!
— Но е убил жена си, нали?
— Било е нещо като пристъп на лудост, при дадените обстоятелства не можеш да го виниш.
— Какви обстоятелства?
— Жена му се е чукала с половината мъже в Ню Йорк.
— Да назовеш някого конкретно?
— Не зная подробности — отвърна Варковски.
— Виж, капитане, работата е много сериозна. Няма да ти е приятно вестниците да пишат, че сериен убиец е правил лични услуги на началниците на затвора.
— Заплашваш ли ме? — попита Варковски. — Ако това е така, по-добре си върни думите назад.
— Не те заплашвам. Само ти казвам, че имаме нужда от помощта ти, за да открием Мителдорфер.
— Какво все повтаряш ние? Ти не си полицай, а Бакети не ме е молил за помощ. Ако получа официално искане от управлението на полицията в Ню Йорк, ще отговоря. Нямам какво да ти кажа, освен че не зная нищо по въпроса къде може да е Мителдорфер. Все пак, давам ти малък съвет — Хърбърт Мителдорфер е добро момче и порядъчен човек, който заслужава да изживее необезпокояван личния си живот. Не вярвам, че може да е замесен в убийството на когото и да е, и ако е необходимо, ще свидетелствам за това и в съда.
Стоун вдигна глава и като видя, че госпожа Варковски се връща към масата, стана на крака.
— Извинявай за безпокойството, капитане. Дано да не излезеш накрая с окървавени ръце — и тръгна към масата си.
Там вече бяха сервирали основното ястие.
— Още малко и храната ви щеше да изстине — укори го Каролин.
— Добре изглежда — каза Стоун и започна да се храни.
— Всичко наред ли е? — попита Каролин. — Изглеждате малко потиснат.
— Нищо ми няма — отвърна Стоун. — Бях се замислил за нещо в Ню Йорк. Яденето е много вкусно.
— Голф играете ли? — попита Дейвид.
— Не, трудна работа е да играеш голф, като живееш в Манхатън.
— Тук имаме много добър терен, с девет дупки. Ако решите да поиграете, обадете ми се?
— Благодаря, сигурно ще го направя. — Стоун видя, че Варковски излизат от ресторанта.
— Вашите приятели май нямаха време да вечерят — каза Каролин.
— Предполагам, че на него му секна апетитът.
43
Стоун се събуди объркан след здравия и отморителен сън. Не можеше да си даде сметка къде се намира. Седна в леглото и запримигва, докато постепенно осъзна, че посреща първия си ден в новата къща в Кънектикът, която трябва да украси с картини.
След като взе освежителен душ и си приготви закуската, Стоун остро усети липсата на привичния сутрешен „Таймс“. Намери в списъка на Каролин Клем телефона на пощенската служба и си каза, че трябва да уреди този въпрос, както и да се абонира за местния вестник „Личфийлд Каунти Таймс“. В главата му обаче се заби мисълта за Варковски и измести всичко друго. Взе телефона и се обади на Дино.
— Даа? — със сънен глас измърмори Дино.
— Хайде ставай, Дино, наближава девет часът.
— Не спя — каза Дино. — Знаеш ли, че си глупав кучи син?
— Какво, да не би да ставам прекалено рано за теб?
— Говоря ти за Долче.
— Какво за нея?
— Предупредих те, но явно ти се чувстваш длъжен да…
— Я стига, Дино. Тя просто е едно хубаво момиче.
— Не показваш особено задълбочена мисъл, приятелю, така да знаеш.
— Дино, тя е хубава и умна жена.
— Днес тя трябва да дойде при теб, нали?
— Как ги разбираш тия работи?
— Нали има сестра, те двете си говорят.
— Ох — изпъшка Стоун, беше пропуснал да я предупреди да не споделя с Мери Ан. — Чуй сега, снощи на вечеря се натъкнах на Варковски.
— Баща или син?
— Баща.
— Вечеряш в „Синг Синг“, а?
— Не, Варковски със съпругата си са тук на празничен излет, както се изрази той. „Мейфлауър Ин“ е направил това място доста известно. Случихме се в един и същи ресторант.
— Страхотно. И той какво си взе за вечеря?
— Дино, трябва да искаш по официален път информация от Варковски за местонахождението на Мителдорфер.
— Няма да искам нищо от това копеле. Какво те кара да мислиш, че ще пожелае да ни помогне?
— Дори и да не му обърне внимание, искането ще бъде заведено, ще си вържеш гащите.
— Е, той заслужава това. Прав си, ще му изпратя запитване по факса. Говори ли с него?
— Да, питах го дали знае къде се намира Мителдорфер и той отговори с не. Не научих от него нищо полезно, но каза, че би отговорил на официално искане.