Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Вашият баща ми остави достатъчно пари — бързо добави тя, — за да мога да си позволя това.
— Баща ми ти остави тези пари, защото ти го омагьоса — парира я Матю, като я гледаше втренчено с неприкрит присмех.
— Баща ви трудно се поддаваше на магии, беше прекалено безчувствен — предизвикателно отвърна Елизабет, която искаше двамата Греъм да разберат, че трудно могат да пречупят волята й, калявана в продължителното общуване с коварството.
— Казах ти, че тя няма да ни послуша — промърмори Лоусън, които нервно се поклащаше от крак на крак, стойка на боец преди нападение. По-големият брат се обърна, за да го успокои и тихо шепна:
— Това няма никакво значение. — После добави, без да изпуска от погледа си Елизабет: — Мислехме, че ти можеш да се омъжиш за Люк. Жена му почина миналата година.
Емоционално гласът му напомняше много този на неговия баща. Познатият тон направо я жегна и тя почувства как нейното възмущение набира сила. По-малкият син на Хотчейн вече бе погребал две съпруги и тя нямаше намерение да става третата.
— Нека да ти изясня нещата, Матю — гласът й трепереше от негодувание. — Аз не харесвам нито теб, нито някой от твоите братя. Редмънд пък не ви понася още повече, така че тръгнете си, докато сте още цели! — Елизабет си пое дълбоко въздух, след което продължи: — Може да отнесеш следното послание на твоето семейство — тя отново направи пауза: — Парите, които баща ти ми остави са мои и вие няма да ги притежавате.
— Не ти липсва смелост, Елизабет — каза по-големият син на Хотчейн. — Несъмнено това е допадало на татко. Ние обаче не дойдохме сами, ако си забелязала. Ескортът ни, който чака отвън, е добре въоръжен.
— Тогава добре дошъл, Матю! Можеш да се опиташ да влезеш с войниците си тук. Редмънд те чака с готовност, така че не разчитай, че ще ме накараш да се подчиня на заплахите ти.
— Ние можем да накараме съда да те обяви за вещица — продължи той, сякаш въобще не беше чул нейните думи.
Елизабет си спомни за стария Хотчейн Греъм, който се държеше също така безочливо, и за момент се почувства несигурна. Тя обаче съумя да успокои нервите си; отдавна бе научила, че тираните само си дават вид, че лесно ще те победят.
— Аз не съм твоята плаха съпруга или дъщеря, Матю. Твоите заплахи не ме тревожат — отговори наперено Елизабет, въпреки че усещаше как от студения поглед на Матю по гърба й пробягваха тръпки. — Ти можеш да заведеш дело в съда срещу мен, но ако го направиш, никога няма да откриеш парите ми. Аз живях осем години с баща ти, но пред него Луцифер е просто аматьор, а вие, момчета, сте като сукалчета. — Тя спря за момент, за да си поеме дъх и да се успокои. Усещаше, че се разтреперва цялата от възмущение, а нямаше желание да показва излишна слабост. — Предлагам ви да отнесете това пътуване към графата „загубено време“ — продължи тя, вече със спокоен тон. — И бъдете благодарни, че баща ви не ми остави всичките си пари. Ако наистина го бях омагьосала, нямаше да се задоволя само с шейсет хиляди.
— Може и да приемаш предизвикателствата като мъж — тихо каза Матю, — но не забравяй, че си само жена, която на всичко отгоре е самотна и неомъжена.
Матю бе глава на клана Греъм не само защото беше — възрастният, но и защото бе надарен с въображение.
— Някои съдилища ще те признаят за неспособна да справяш със собствените си дела — продължи той с мек глас, докато видът му оставаше все така безизразен. — Съдиите могат да вземат решение, че ти се нуждаеш от мъж.
— А някои могат да решат, че твоят брат Люк има нужда от пазач, а не от съпруга, затова, Матю, бъди така добър и остави мен и моите пари извън плановете на вашето семейство. Върви да грабиш някого другиго. А сега трябва да си ходите — заяви тя със същия мек глас като неговия. — Или ще извикам Редмънд да се заеме с вас.
— Ние ще се върнем, Елизабет, но следващия път ще сме с адвокати.
— Не си губете напразно времето.
— За шейсет хиляди мога да си позволя да загубя част от драгоценното си време — отвърна той с толкова студена усмивка, че човек имаше чувство, че температурата в стаята се понижава. — Хайде, Лоусън, ела — обърна се той към брат си така, както някой би повикал любимото си домашно животно.
Двамата яки синове на Хотчейн напуснаха стаята и оставиха заплахите им да витаят след тях.