Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Клара сви рамене.
— Това зависи от твоята сила — каза тя и върза шала на здрав възел. — Но ако съдя по вида ти, един Бог знае.
С треперещи пръсти си закопчах отново блузата и я подпъхнах в торбестите си панталони. С този широк шал, обвит няколко пъти около корема ми, изглеждах тумбеста. Усещах листата на корема си като сламена възглавничка, която ми боцкаше. Но постепенно нервният ми стомах престана да се свива, затопли се и цялото ми тяло се отпусна.
— Сега седни на купчината листа и прави като квачките — нареди ми Клара.
Явно съм я погледнала доста смаяно, защото тя ме попита:
— Какво според теб правят квачките, когато мътят?
— Наистина не знам, Клара.
— Една квачка седи напълно неподвижно и се вслушва в яйцата под себе си, насочила към тях цялото си внимание. Тя само се вслушва, без и за миг да се разсейва от съсредоточението си. По този непоколебим начин тя възнамерява излюпването на пиленцата. Това мълчаливо вслушване животните го правят най-естествено, докато хората са го забравили, затова трябва да го развиват.
Клара седна на един голям, светлосив камък с лице към мен. Камъкът имаше естествена вдлъбнатина, от която изглеждаше като кресло.
— Сега се отпусни в такъв унес като квачките и се вслушвай с вътрешния си слух, докато ти говоря. Концентрирай се над затоплянето в утробата си и не позволявай на вниманието ти да се разсейва. Можеш да долавяш звуците около себе, но не позволявай на ума си да ги следи.
— Наистина ли трябва да седя тук по този начин, Клара? Искам да кажа, не е ли по-добре просто да поспя, за да си възвърна силите?
— Опасявам се, че не. Както вече ти казах, присъствието на нашата гостенка е ужасно натоварващо. Ако не успееш да натрупаш достатъчно енергия, свършено е с теб. Повярвай ми, тя не се държи така меко като мен. Тя е повече като нагуала, безпощадна и твърда.
— А защо тя представлява такова изпитание?
— Не може да не бъде. Тя е толкова далеч от човешките същества и техните грижи, че енергията й може напълно да те унищожи. При нея вече няма разлика между физическото й тяло и етерния й двойник. Тоест, искам да кажа, че тя е майстор магьосник.
Клара ме изгледа преценяващо и отбеляза, че имам тъмни кръгове под очите.
— Чела си вечер на светлината на газената лампа, нали? — упрекна ме тя. — Защо, мислиш, че нямаме ток в спалните?
Казах й, че не съм прочела и страница от деня, когато пристигнахме в къщата й, защото прегледът и всички други неща, които ме караше да правя, не ми оставяха време за нищо друго.
— Пък и нямам особена слабост към четене — признах си аз. — Но от време на време попреглеждам лавиците с книги в хола.
Не й казах, че истинската причина беше да проверя дали някоя от книгите не е премествана от някой от роднините й.
Тя се засмя и каза:
— Някои от членовете на моето семейство са страстни читатели. Но аз не съм от тях.
— Но не четеш ли за удоволствие, Клара?
— Аз не. Чета само за информация. Но някои от останалите четат за удоволствие.
— И как така никога не съм забелязала да липсва някоя от книгите? — попитах аз, опитвайки се да звуча небрежно.
Клара се засмя.
— Те си имат собствена библиотека в лявата страна на къщата — каза тя, после ме запита: — Ти не четеш за удоволствие нали, Тайша?
— За съжаление аз също чета само за информация — отговорих й.
Признах й, че четенето като удоволствие е било задушено от зародиш в мен още от училище. Един приятел на баща ми притежаваше фирма за разпространение на книги и имаше навик да му дава по цели кашони книги, току-що излезли от печат. Баща ми ги преглеждаше, а на мен ми даваше литературата, която преценяваше, че трябва да чета като допълнение към редовните домашни. Винаги бях смятала като нещо подразбиращо се от само себе си, че трябва да изчета всяка думичка. Нещо повече, смятах, че едва след като изчета една книга, мога да започна следващата. По-късно за мен беше пълна изненада да разбера, че някои хора започват по няколко книги едновременно, като ги прехвърлят напред-назад и ги четат според настроението си.
Клара ме погледна и поклати глава, като че ли бях неспасяем случай.
— Странни неща правят децата, когато са под натиск — каза тя. — Сега разбирам защо си придобила такива натрапчиви реакции. Обзалагам се, че ако сега се опиташ да си припомниш тези истории, направо ще се потресеш от нещата, които би открила. Като деца ние никога не поставяме под въпрос това, което ни се възлага, точно както ти никога не си се усъмнила, че една книга трябва да се изчете от кора до кора. Всички членове на моето семейство сериозно сме обсъждали нещата, които се причиняват на хората като деца.