Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Вече ми е фикс-идея срещата с твоето семейство, Клара.
— Това е съвсем естествено. Толкова често съм ти говорила за тях.
— Не е само от това, Клара — казах аз. — То е по-скоро физическо усещане. Не знам защо, но не мога да престана да мисля за тях. Дори ги сънувам вече.
В момента, в който произнесох това, нещо в ума ми само се подреди. Тогава съвсем определено се усъмних в Клара. Щом тя знаеше коя съм, а братовчедка й ме познаваше като моя хазяйка, внезапно ми хрумна да я попитам дали не познавам и останалите й роднини.
— Естествено, те всички те познават — каза Клара, сякаш това беше най-очевидното нещо, но не ми отговори на въпроса.
Изобщо не можех да си представя какви ли бяха.
— Нека да те попитам направо, Клара. Аз познавам ли ги? — настоях аз.
— Задаваш ми невъзможни въпроси, Тайша. Мисля, че е по-добре да ми ги спестиш.
Аз се намусих сърдито. Станах от мястото си върху листата, но Клара леко ме дръпна обратно.
— Добре де, добре, малка любопитна госпожице — каза тя. — Ще ти кажа, ако от това ще си седиш спокойно. Ти ги познаваш, но положително не си спомняш, че си се срещала с тях. Дори някой от моите роднини да се изправи сега пред очите ти, предполагам, че у теб няма да има и помен от разпознаване. Но в същото време нещо у теб изключително ще се развълнува. Сега доволна ли си?
Отговорът й ни най-малко не ме удовлетворяваше. Тя по-скоро ме доубеди, че умишлено ме обкръжава в тайнственост, подвежда ме и си играе с думите.
— Май ти доставя удоволствие да ме измъчваш, Клара — казах аз възмутено.
Клара се разсмя на глас.
— Не си играя с теб — увери ме тя. — Просто е изключително трудно да ти обясня какво сме ние и какво правим. Бих искала да мога да ти го изясня, но не мога. Така че е безсмислено да настояваш за обяснения, понеже такива просто няма.
Поместих се, понеже не ми беше удобно на земята. Краката ми бяха изтръпнали. Клара ми предложи да легна по корем и да облегна глава на дясната си ръка, сгъната в лакътя. Направих го и открих, че това положение е доста удобно. Сякаш пуснах корени в земята и листата, а умът ми стана спокоен, но буден. Клара се наведе напред и ласкаво ме погали по главата. После се втренчи в мен с толкова особен поглед, че сграбчих ръката й и я задържах за миг.
— Аз вече трябва да си отивам, Тайша — каза меко тя, като се освободи от ръката ми, — но бъди сигурна, че пак ще се видим.
Забелязах в зелените й очи точици кехлибарена светлина. И тяхното проблясване беше последното нещо, което видях.
Събудих се от това, че някой ме потупа по гърба с пръчка. Над мен се бе надвесила странна жена. Беше висока, стройна и правеше поразително впечатление. Чертите й бяха изящно изваяни; малка уста, равни зъби, съвършено очертан нос; овално лице; деликатна, почти прозирна бяла кожа от скандинавски тип; блестяща, къдрава прошарена коса. Когато се усмихна, тя ми заприлича на малко момиченце, дръзко и чувствително. Но когато стана сериозна, тя придоби вид на зряла европейска дама от висшето общество. Стилните й дрехи бяха елегантни, особено обувките, които бяха в тон с тях; нещо, което никога не бях забелязвала в Щатите, където добре облечените жени обикновено носеха удобни обувки, които им придаваха вид на матрони.
Жената беше едновременно по-възрастна и по-млада от Клара; определено беше по-голяма на възраст, но на външен вид изглеждаше години по-млада. И излъчваше нещо, което можех да нарека единствено вътрешна жизненост. В сравнения с нея Клара сякаш все още беше в период на формиране, а това същество си беше направо завършен продукт. Осъзнах, че един невероятно различен човек, различен може би колкото представител на друг вид, ме наблюдава с неподправено любопитство.
Надигнах се, седнах и припряно се представих. Тя сърдечно ми отговори със същото.
— Аз съм Нелида Абелар — каза тя на английски. — Живея тук с останалите си спътници. Ти вече познаваш двама от тях — Клара и нагуала Джон Майкъл. Скоро ще се запознаеш и с останалите.
Тя говореше с лек акцент в края на думите. Гласът й беше привлекателен и ми се струваше толкова познат, че не можех да откъсна очи от нея. Тя се засмя, предполагам на моето смайване, защото мускулите на лицето ми бяха застинали в неподвижна усмивка. Звукът на дрезгавия й смях също ми беше някак далечно познат; имах чувство, че и по-рано съм чувала този смях. Мина ми мисълта, че съм виждала тази жена при други обстоятелства, макар че изобщо не се сещах къде. Колкото повече я гледах, толкова повече се убеждавах, че съм я познавала някога, но не мога да си спомня кога.
— Какво има, мила? — попита ме тя със загрижен тон. — Имаш чувство, че сме се срещали и по-рано ли?