Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Клара те доведе до сегашното ниво по изключително изкусен и резултатен начин. Ти винаги ще й бъдеш задължена. Сега, когато приключи задачата си, тя си отиде. А тъжното е, че ти дори не й благодари за грижите и вниманието.
Някакво ужасно, безименно предчувствие надвисна над мен.
— Един момент — измънках аз. — Клара отишла ли си е?
— Да, отиде си.
— Но ще се върне пак, нали? — попитах аз. Нелида поклати глава.
— Не. Както ти казах, нейната работа приключи.
В този момент изпитах единственото истинно чувство, което съм имала през целия си живот. В сравнение с него никое от нещата, които бях изпитвала досега, не беше реално — нито гневът ми, нито пристъпите ми на ярост, нито изблиците на обич, нито дори самосъжалението ми не бяха истински в сравнение с това изпепеляващо чувство, което изживявах в момента. То беше толкова силно, че изпаднах във вцепенение. Исках да се разплача, но не можех. Тогава разбрах, че истинската мъка няма сълзи.
— А Манфред? И той ли си е отишъл? — попитах аз.
— Да. Неговата задача да те пази също приключи.
— Ами нагуалът? Ще го видя ли отново?
— В света на магьосниците всичко е възможно — каза Нелида, като докосна ръката ми. — Но едно е сигурно: това не е свят, който можем да приемем като даден ни веднъж завинаги. В него ние трябва да изразим благодарността си сега, защото няма утре.
Втренчих се в нея с празен поглед, напълно стъписана. Тя отвърна на погледа ми и прошепна:
— Бъдеще не съществува. Време е да проумееш това. И когато ще си свършила прегледа си и ще си изличила напълно миналото си, всичко, което ще ти остане, е настоящето. И тогава ти ще знаеш, че настоящето е само един миг, нищо повече.
Нелида леко разтьрка гърба ми и ми каза да дишам. Бях така смазана от мъка, че дъхът ми беше спрял.
— Ще бъда ли някога различна? Имам ли някакъв шанс? — попитах я умолително аз.
Без да ми отговори, Нелида се обърна и тръгна към къщата. Когато стигна до задния вход, тя ме повика с показалец да я последвам.
Искаше ми се да се затичам след нея, но не можах да помръдна. Започнах да скимтя и после от мен излезе най-странен вой, звук, който не беше съвсем човешки. Тогава проумях защо Клара бе обвила корема ми със защитния си шал — да ме предпази от този удар. Проснах се по лице върху купчината листа и излях в тях животинския вой, който ме задушаваше. Той не облекчи мъката ми. Извадих кристалите си, поставих ги между пръстите си и завъртях ръце обратно на часовниковата стрелка във все по-малки и по-малки кръгове. Насочих кристалите срещу моето малодушие, срещу моя страх, срещу непотребното ми самосъжаление.
16.
Нелида търпеливо ме чакаше на задния вход. Коствало ми беше цели часове, докато се успокоя. Беше късно следобед. Последвах я и влязохме в къщата. В коридора, точно пред всекидневната, тя спря така внезапно, че едва не се блъснах в нея.
— Както ти е казала Клара, аз живея в лявата страна на къщата — заговори тя, като се обърна към мен. — И ще те заведа там. Но първо да се отбием във всекидневната и да поседнем за малко, докато си поемеш дъх.
Бях за задъхана и сърцето ми туптеше мъчително бързо.
— Аз съм в добра физическа форма — уверих я. — С Клара всеки ден практикувахме кунг-фу. Но точно сега не се чувствам много добре.
— Не се тревожи, че се задъхваш — каза Нелида окуражително. — Енергията на моето тяло оказва натиск над теб. И тъкмо от това допълнително налягане сърцето ти бие ускорено. Когато свикнеш с моята енергия, вече няма да те смущава.
Тя ме хвана за ръка и ме заведе да седна върху една възглавница на пода с гръб, облегнат на дивана.
— Когато си превъзбудена като в момента, облегни долната част на гърба си на някоя мебел. Или извий ръце отзад и притисни с длани горната част на бъбреците.
Седнах по този начин на пода, облегната на дивана, и това определено ми подейства отпускащо. Съвсем скоро дишането ми се нормализира и стомахът ми вече не беше стегнат на възел.
Погледнах Нелида — тя крачеше напред-назад из стаята.
— Сега нека разберем веднъж завинаги едно нещо — каза тя, като продължи да крачи спокойно и леко. — Когато ти казах, че аз отговарям за теб, имах предвид, че отговарям за окончателното ти освобождаване. Така че не ми излизай повече с тези глупости за борбата ти за независимост. Мек не ме интересува своенравната ти борба с твоето семейство. Въпреки че си била на нож с тях през целия си живот, твоята борба изобщо няма цел и насока. Време е да насочиш природната си сила и борческа нагласа към цел, която си заслужава.
Забелязах, че разхождането й изобщо не беше нервно. По-скоро изглеждаше като начин да прикове вниманието ми, защото напълно ме разтовари и в същото време държеше вниманието ми съсредоточено.