Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Аз бях този човек — каза г-н Абелар, сякаш бе проследил мислите ми.
Едва сега осъзнах потресена пълното въздействие от спомена за публичното ми унижение. А пък да видя пред себе си човека, отговорен за него — това беше нещо непоносимо. Разридах се от пълно безсилие и чувство за провал. Най-лошото беше, че г-н Абелар съвсем нямаше вид да съжалява за това, което бе сторил.
— От онази вечер насам аз непрекъснато те следях — каза г-н Абелар с многозначителна усмивка.
В погледа и думите му открих всевъзможни извратени сексуални нюанси. Сърцето ми направо щеше да се пръсне от ярост и страх. Тогава разбрах, че Клара ме бе довела в Мексико по някакви зловещи причини, които се въртяха около някакъв таен план на двамата, замислен още от самото начало и който явно включваше извратен секс. И за миг не бях повярвала на техните клетви за полово въздържание.
— Какво смятате да ми правите? — попитах аз, като гласът ми пресекваше от страх.
Клара ме изгледа озадачена, после се разсмя, сякаш бе проумяла всичко, което ми беше минало през ума. Г-н Абелар повтори въпроса ми към Клара, като изимитира пресекливия ми глас:
— Какво смятате да ми правите? — и оглушителният му смях се сля със смеха на Клара и отекна из цялата къща. Дочух джафкането на Манфред откъм неговата стая — прозвуча ми сякаш и той се смееше. Почувствах се не просто унизително, бях направо опустошена. Станах да си тръгна, но г-н Абелар ме дръпна обратно на дивана.
— Срамът и чувството за собствена значимост са ужасни спътници — каза той със сериозен тон. — Ти със сигурност не си направила преглед на тази случка, иначе нямаше сега да си в такова състояние. — После гневният му поглед се смекчи, като стана почти любезен и той добави: — Нищо не искаме да ти направим двамата с Клара. Ти сама си си направила повече, отколкото трябва. Онази вечер аз бях тръгнал да търся тоалетната, но съм отворил служебната врата. И понеже един нагуал никога не прави такива небрежни грешки, понеже винаги съзнава какво прави, трябваше да приема, че е било предопределено да те срещна и че ти си от специално значение за мен. Като те видях там полугола, готова да се отдадеш на един слаб мъж, който можеше да ти съсипе живота, аз се принудих да действам по много специфичен начин и те ударих с метлата.
— Но това, което постигнахте, бе да ме направите за посмешище пред семейството и приятелите ми — изхлипах аз.
— Възможно е. Но освен това аз улових етерното ти тяло и прикрепих една енергийна линия към него — каза той. — От този ден нататък аз винаги знаех къде си, въпреки това ми отне пет години, докато те доведа в положение, когато ще изслушаш това, което трябва да ти кажа.
За първи път обърнах истински внимание на това, което говореше. Взрях се в него невярващо.
— Искате да кажете, че през цялото време сте знаели къде съм била? — попитах аз.
— Да, следях всяко твое движение — твърдо каза той.
— Тоест, шпионирали сте ме? — Едва сега смисълът на това, което казваше, почна бавно да ми се прояснява.
— Да, може и така да се каже — призна той.
— И Клара ли знаеше, че живея в Аризона?
— Естествено. Всички ние знаехме къде си.
— Тогава значи не е било случайност, че Клара ме откри сред пустинята в онзи ден — казах аз, останала без дъх. Обърнах се разярена към Клара. — Ти си знаела, че ще бъда там, нали?
Клара кимна.
— Признавам го. Ти ходеше толкова често там, че не ми беше трудно да те проследя.
— Но ти ми каза, че просто случайно си била там — изкрещях аз. — Ти си ме лъгала; подмамила си ме да дойда с теб в Мексико. И оттогава насам непрекъснато ме лъжеш, като ми се присмиваш зад гърба по Бог знае какви причини. — Всичките ми съмнения и подозрения, които не бяха намерили израз месеци наред, сега излязоха на повърхността и избухнаха. — Значи всичко това е било просто шегичка за теб — направо изпищях аз, — за да ме гледаш колко съм глупава и лековерна.
Г-н Абелар ме изгледа свирепо, но това не ме спря да го погледна право в очите. Той ме потупа по главата, за да се успокоя.
— Безкрайно грешиш, млада госпожице — каза сурово той. — Всичко това изобщо не е било шега за нас. Вярно е, че много се смеем на твоите идиотщини, но никое от нашите действия не е лъжа или измама. Те са крайно сериозни, всъщност за нас са въпрос на живот и смърт.