Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Защо не можеш да ми кажеш кой ще дойде? — настоях аз. — Знаеш, че ненавиждам изненади. Нагуалът ли?
— Не, някой друг — каза тя, — но също толкова силен, ако не и повече. Когато се срещнеш с нея, трябва да бъдеш спокойна и опразнена от мисли, иначе няма да имаш полза от нейното присъствие.
С приповдигната тържественост Клара каза, че днес аз ще трябва да използвам всички магически движения, на които ме е научила, не защото някой ще ме изпитва, за да се увери, че ги зная, а защото съм стигнала до кръстопът и вече ще поема в нова посока.
— Почакай, Клара, не ме плаши с тези приказки за промяна — казах аз умолително. — Изпитвам ужас от нови посоки.
— Напълно далеч съм от мисълта да те плаша — увери ме тя. — Въпросът е, че съм донейде загрижена. Носиш ли си кристалите?
Разкопчах си блузата и й показах кожената калъфка, която бях изработила с нейна помощ, за да пазя в нея двата кварцови кристала. Тя се състоеше от два джоба, които закачах с ремъче на раменете и държах кристалите под мишниците си като две ками в ножниците им. Имаха и капачета, които се закопчаваха с клипа.
— Извади ги и ги дръж готови — каза тя. — Използвай ги, за да усилваш енергията си. Не чакай тя да ти каже да го направиш. Прави го по собствено усмотрение, когато усетиш, че имаш нужда от допълнителен прилив на енергия.
От думите на Клара лесно можех да заключа две неща: че ми предстои много сериозна среща и че тайнственият ни гост ще бъде жена.
— Тя една от твоите роднини ли е? — попитах аз.
— Да — отвърна Клара със сдържана усмивка. — Тази личност ми е роднина, член на нашата група. А сега се успокой и не ми задавай повече въпроси.
Интересуваше ме къде са отседнали нейните близки. Невъзможно беше да са в къщата, защото все щях да се натъкна на тях или поне да доловя признаци за присъствието им. Но фактът, че не бях видяла никого, превръщаше любопитството ми в натрапчива мисъл. Представях си, че роднините на Клара умишлено се крият от мен и дори ме шпионират. Това ме ядосваше и аз още повече се настървявах да ги зърна отнякъде. Причината за смущението ми беше определеното чувство, че непрекъснато ме наблюдават.
Нарочно поставях клопки, като например да оставя един от моливите си на пода, за да видя дали някой няма да го вдигне, или да оставя някое списание отворено на определена страница и по-късно проверявах дали страницата не е сменена. В кухнята внимателно оглеждах съдовете за следи дали са били използвани. Стигнах до там да разрохквам утъпканата пръст по пътеката към задния вход и по-късно да проверявам дали по земята няма стъпки или някакви непознати следи. Въпреки всичките ми детективски усилия единствените следи, които изобщо откривах, бяха от Клара, Манфред и мен самата. Ако някой се криеше от мен, сигурна съм, че щях да го забележа. Но наглед в къщата нямаше никой, макар да бях сигурна, че има и други хора.
— Клара, извини ме, но трябва да те попитам нещо — промърморих накрая аз, — защото просто ме влудява. Къде живеят твоите роднини?
Клара ме погледна с недоумение.
— Това е техният дом. И си живеят тук, естествено.
— Но къде по-точно? — настоях аз. Едва не се изпуснах да й призная за безрезултатните си капанчета, но реших да премълча.
— О! Разбирам какво имаш предвид — каза тя. — Не си открила никакви знаци от тях, въпреки усилията ти да се правиш на детектив. Но в това няма никаква загадка. Не си ги виждала изобщо, защото те са в лявата страна на къщата.
— Никога ли не излизат?
— Излизат, обаче избягват дясната страна, защото тук живееш ти, а те не искат да те смущават. Знаят колко цениш своето уединение.
— Но пък изобщо да не се покажат? Не се ли прекалява малко с тази идея за уединението?
— Ни най-малко — каза Клара. — Ти имаш нужда от абсолютна самота, за да се концентрираш над прегледа си. Когато ти споменах по-рано днес, че ще имаш посетител, това означава, че една от роднините ми ще дойде от лявата страна на къщата тук, за да се срещне с теб. Тя отдавна очакваше да разговаря с теб, но се наложи да изчака, докато ти поне малко се пречистиш. Както ти казах, срещата с нея ще бъде по-трудна дори от срещата с нагуала. Ти трябва да си натрупала достатъчно енергия, иначе може напълно да се изчерпиш, както ти се случи с него.
Клара ми помогна да наглася листата на корема си и да ги превържа с шала.
— Тези листа и шалът ще смекчат удара от връхлитането на жената — каза Клара, после ме погледна и добави тихо: — А и от други нападения също. Така че, каквото и да правиш, не ги махай.
— Какво ще ми се случи? — попитах аз, нервно подреждайки още листа.