Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Попитах я още веднъж дали някога ще видя Клара и Манфред. Нелида ме изгледа с безпощаден поглед, от който тръпки ме побиха.
— Не, няма да ги видиш — каза тя. — Най-малкото не в този свят. Те двамата извършиха безупречно най-доброто, на което са способни, за да те подготвят за големия полет. И ти ще можеш да ги видиш отново единствено ако успееш да пробудиш двойника си и да направиш прехода към абстрактното. Ако не, те ще се превърнат в спомени, които ще споделяш известно време с другите или ще ги затаиш в себе си, докато постепенно ги забравиш.
Заклех се, че никога няма да забравя Клара или Манфред; че те винаги ще бъдат част от мен дори и никога повече да не ги видя. И макар нещо у мен да знаеше, че това ще бъде така, не можех да понеса такава окончателна раздяла. Искаше ми се да заплача, нещо, което бях правила с такава лекота цял живот, но някак си магическите движения с кристалите бяха оказали въздействието си; плача вече го нямаше в мен. Сега, когато истински имах нужда да плача, не можех. Вътре в себе си усещах празнота. И още нещо, което винаги съм била: студена. Само дето сега нямах никакви претенции. Спомних си как Клара ми бе казала, че да бъдеш студен, не означава да си жесток или безсърдечен, а непоколебимо безпристрастен. Най-сетне проумях какво означава да бъдеш безжалостен.
— Не се съсредоточавай над раздялата — каза Нелида, доловила настроението ми. — Поне не засега. По-добре да се заемем с някои полезни начини за събиране на енергия, за да се опитаме да направим неизбежното: абстрактния полет. Ти вече знаеш, че принадлежиш към нас и по-конкретно към мен. Днес трябва да се опиташ да дойдеш в моята страна на къщата.
Нелида си събу обувките и седна на едно кресло срещу мен. С грациозно движение тя вдигна колене до гърдите си и постави стъпалата си на седалката. Дългата й пола се спускаше до прасците, така че се виждаха само глезените и стъпалата й.
— А сега се опитай да не гледаш стеснително, предубедено или извратено.
И тогава, преди да съм успяла да отвърна нещо, тя вдигна полата си и разтвори крака.
— Гледай вагината ми — нареди тя. — Отворът между краката на една жена е енергийният отвор на утробата, един орган, изпълнен едновременно със сила и възможности.
За мой ужас Нелида не носеше никакво бельо. Виждах направо чатала й. Исках да отклоня поглед, но бях като хипнотизирана. Можех единствено да гледам втренчено, със зяпнала уста. Тя нямаше никакви косьмчета, а коремът и бедрата й бяха стегнати и гладки, без ни една гънчица или тлъстини.
— Понеже аз не съм в този свят като жена, утробата ми е придобила различни свойства от утробата на една обикновена, недисциплинирана жена — каза Нелида, без ни най-малко смущение. — Така че ти просто не бива да ме гледаш в пренебрежителна светлина.
Тя наистина беше красива и изпитах чиста завист. Бях поне на една трета от нейната възраст, но едва ли бих изглеждала толкова добре в подобно положение. Всъщност не би ми и хрумнало да позволя на някого да ме гледа гола. Винаги носех дълги халати, като че ли имах да крия нещо. Като си спомних за собствената си стеснителност, аз благовъзпитано отместих поглед настрани, но преди това успях да съзра нещо, което мога да нарека единствено чиста енергия — областта около вагината й сякаш излъчваше една сила, която ме замайваше, ако се вгледах по-продължително.
Затворих очи, без да ме интересува какво ще си помисли тя за мен. Смехът на Нелида прозвуча като безкраен водопад, мек и пенлив.
— Сега вече си напълно освободена от напрежението — каза тя. — Погледни ме отново и вдишай няколко пъти дълбоко, за да се заредиш.
— Почакай малко, Нелида — казах аз в пристъп на внезапен страх — не да погледна вагината й, а от нещо, което току-що бях осъзнала. Като ми бе показала своята голота, тя бе предизвикала у мен нещо невъобразимо: бе облекчила мъката ми и ме бе накарала да се освободя от всякакви превземки. Само в един миг се почувствах изключително близка с Нелида. Запъвайки се най-жалко, аз й разказах какво бях осъзнала току-що.
— Точно това въздействие се очаква да окаже енергията от утробата — каза Нелида с доволен тон. — А сега наистина трябва да ме гледаш и да вдишваш дълбоко. По-късно ще можеш да анализираш нещата колкото си искаш.
Направих каквото ми каза, без да изпитвам никакво притеснение. Вдишването на нейната енергия ме накара да се почувствам странно изпълнена със сила, като че ли помежду ни се бе създала някаква връзка, която нямаше нужда от никакви думи.