Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Думите му и тонът, с който ги каза, отприщиха порой от чувства у мен. Защото, откак се помня, аз вечно бях търсила, бях се взирала през прозорците, бях се оглеждала по улиците, сякаш нещо или някой е зад ъгъла и ме очаква. Винаги бях имала предчувствия и мечти за бягство, да се отърва от нещо, макар че не знаех от какво. Именно това чувство ме бе подтикнало да последвам Клара в една неизвестна за мен посока. И пак то ме възпираше да си отида, колкото и невъзможни да ми изглеждаха задачите, които ми възлагаха. Задържах погледа на г-н Абелар и ме изпълни неизразим прилив на прекрасно настроение. Знаех, че най-после съм намерила това, което търсех. В порив на най-чиста обич аз се наведох и му целунах ръка. И от някакви неподозирани дълбини в мен аз измърморих нещо, което нямаше рационален смисъл, а само емоционално значение:
— Вие сте нагуал и за мен — казах аз.
Очите му заблестяха, той беше щастлив, че най-после сме стигнали до разбирателство. Той разроши косата ми с ласкав жест и всичките ми потискани страхове и терзания избухнаха в потоп от мъчителни сълзи.
Клара стана и ми подаде носна кърпичка.
— Единственият начин да те измъкне човек от това тъжно настроение е, като те накара да се ядосаш или да мислиш — каза тя, — Смятам да направя и двете, като ти кажа следното: аз не само знаех къде да те намеря в пустинята, но помниш ли оня горещ, задушен апартамент, от който ме помоли да ти пренесем нещата? Ами тази сграда е собственост на братовчедка ми.
Погледнах стъписано Клара, неспособна и думичка да произнеса. Смехът на Клара и г-н Абелар избухна като гигантски взрив, отеквайки в главата ми. От всичко, което ми бяха казвали или сервирали досега, едва ли нещо бе успяло чак толкова да ме изненада. Като отмина първоначалното мп вцепенение, вместо да се вбеся, че съм била манипулирана, аз се изпълних със страхопочитание пред невероятната изкустност на техните маневри и абсолютния им контрол, за които най-накрая проумях, че не беше контрол над мен, а над самите тях.
15.
Един ден, няколко месеца след срещата с г-н Абелар, вместо да ме изпрати в пещерата да правя прегледа си, Клара ми предложи да остана с нея, докато работи в двора. Наблюдавах колко старателно събираше с гребло листата на купчина в задния двор близо до зеленчуковата градина. На върха на купчината тя внимателно подреди в елипсовидна форма едни назъбени кафяви листа.
— Какво правиш? — попитах я аз, като се приближих, за да виждам по-добре.
Бях в напрегнато и мрачно настроение, защото бях прекарала цялата сутрин в пещерата в преглед на спомени за баща ми. Винаги го бях смятала за нафукано и нагло страшилище. Когато установих, че всъщност беше тъжен неудачник, разбит от войната и от неосъществените си амбиции, аз се почувствах емоционално изцедена.
— Правя ти гнездо, в което да седиш — отговори ми Клара. — Ще се настаниш в него като квачка, която мъти яйца. Искам да се успокоиш, защото следобед може да имаме посетител.
— И кой може да е той? — попитах небрежно аз.
От месеци Клара ми бе обещавала да ме запознае с останалите членове на групата на нагуала — тайнствените й роднини, които най-после се били върнали от Индия, — но така и не бе го сторила. Всеки път когато изразявах копнежа си да се запозная с тях, тя винаги казваше, че първо трябва да се пречистя, като продължа най-съвестно прегледа си, защото в сегашното си състояние не съм готова да се срещна с никого. Вярвах й. Колкото повече проучвах спомените си от миналото, толкова по-силно изпитвах нужда да се пречиствам.
— Не отговори на въпроса ми, Клара — казах аз раздразнено. — Кой ще идва?
— Няма значение кой — отговори тя, като ми подаде шепа сухи листа с бакърен цвят. — Сложи тези листа върху пъпа си и ги превържи с шала, който използваш при прегледа. Трябва да обвиеш корема си с него и да привържеш единия му край към колчето, което забих в пещерата. По този начин няма да паднеш и да си удариш главата, когато задремеш, или в случай че двойникът ти реши да се пробуди.
— Да отида ли да го взема? Тя цъкна с език досадено.
— Не, нямаме време. Гостът ни всеки момент ще е тук, а искам да си успокоена и в най-добра форма. Можеш да използваш моя шал.
Клара забърза към къщата и веднага се върна с парче шафранов плат. Беше много красив. В него бяха втькани едва различими фигури. На слънчевата светлина коприната проблясваше, като променяше оттенъците си от тъмнозлатисто до мекокехлибарено.
— Ако някоя част от тялото ти е наранена или те боли, обвий я с този шал — обясни ми Клара. — Ще ти помогне да се възстановиш. Той съдържа сила, защото години наред съм го носила, докато съм правила прегледа си. Един ден ти ще бъдеш в състояние да кажеш същото за твоя шал.