Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Да, да — развълнувано отговорих аз, защото изпитах чувството, че всеки момент ще си спомня къде сме се виждали.
— Рано или късно ще си спомниш — каза тя с успокоителен тон, от който разбрах, че за никъде не бързаме. — Пречистващото дишане, което правиш по време на прегледа, накрая ще ти позволи да си спомниш всичко, което си правила някога, включително и сънищата си. Тогава ще знаеш къде и кога сме се срещали.
Стана ми неловко, че така съм я зяпнала и че тя ме бе заварила толкова неподготвена. Станах и се изправих лице в лице с нея, не предизвикателно, а със страхопочитание.
— Коя сте вие? — попитах замаяно аз.
— Вече ти казах коя съм — отвърна тя с усмивка. — Е, ако те интересува дали съм някаква видна личност, ще трябва да те разочаровам. Не съм никой с някакво значение. Аз съм само една от групата хора, които търсят свобода. След като ти вече си се срещнала с нагуала, следващата стъпка е да се срещнеш с мен. Това е така, защото аз отговарям за теб.
Като чух, че тя отговаря за мен, изпитах пристъп на страх. През целия ми живот се бях борила да си извоювам независимост; при това се бях борила с цялата ярост, на която бях способна.
— Не искам никой да отговаря за мен — казах аз. — Твърде тежко съм се борила за своята независимост, за да попадам отново под нечий контрол.
Помислих си, че ще заеме отбранителна позиция, но тя се засмя и ме потупа по рамото.
— Изобщо нямам предвид това — каза тя. — Никой не иска да те подчинява. Нагуалът има обяснения за твоята непокорна личност. Той наистина смята, че имаш борчески дух. Всъщност той смята, че си без никакво съмнение луда, но в положителен смисъл.
Тя каза, че обяснението на нагуала за моята лудост било, че аз съм била зачената при необичайни и безнадеждни обстоятелства. Тогава Нелида ми разказа факти от историята на моите родители, които никой друг, освен самите тях, не можеше да знае. Тя ми разкри, че преди да бъда зачената, когато родителите ми още живеели и работели в Южна Африка, баща ми бил хвърлен в затвор по причини, които той така и никога не разкрил. Аз винаги си бях фантазирала, че той всъщност не е бил в затвор, а в лагер за политически затворници. Нелида ми каза, че баща ми някога бил спасил живота на един надзирател. По-късно този надзирател помогнал на баща ми да избяга, като се обърнал с гръб в решаващ момент.
— С преследвачите по петите му — продължи Нелида, — той се отбил да се види с жена си, да бъде с нея за последен път на този свят. Бил сигурен, че ще го хванат и убият. По време на тази страстна прегръдка на живот и смърт майка ти забременяла с теб. Силният страх и жажда за живот, които изпитвал тогава баща ти, се предали на теб. В резултат на това ти си се родила толкова неспокойна и непокорна, с такава страст към свободата. Толкова бях зашеметена от нещата, които ми разкриваше, че ушите ми забучаха и краката ми се подкосиха. Почти не можех да я чувам. Трябваше да се облегна на ствола на дървото, за да не се свлека на земята. Преди да успея да проговоря, тя продължи:
— Причината, поради която майка ти е толкова нещастна и тайно ненавижда баща ти, е, че той е изразходил цялото й семейно наследство, за да плати за грешките си, каквито и да са били те. Парите свършили и се наложило да напуснат Южна Африка, преди ти да се родиш.
— Как можете да знаете неща за родителите ми, които дори на мен не са ми напълно известни? — попитах аз.
Нелида се усмихна.
— Знам тези неща, защото отговарям за теб — отговори ми тя.
Отново изпитах пристъп от страх и ме побиха тръпки. Опасявах се, че щом тя знае тайните на родителите ми, тогава би трябвало да знае много неща и за мен. Аз винаги се бях укривала в своя непроницаема субективна крепост и там имах чувство за сигурност. Приспивах се от една фалшива сигурност, убеждението, че нещата, които чувствам, мисля и правя, нямат никакво значение, стига само да ги държа в тайна и никой друг да не знае за тях. Но сега тази жена явно имаше достъп до вътрешното ми аз. Отчаяно имах нужда да потвърдя отново позицията си.
— Може и да съм нищо — казах аз предизвикателно, — но съм собствената си личност. Никой не отговаря за мен. И никой няма да властва над мен.
Нелида се засмя на изблика ми. Тя ми разроши косата, както по-рано бе направил нагуалът, жест едновременно успокоителен и крайно фамилиарен.
— Никой не се опитва да властва над теб, Тайшика — каза тя дружелюбно. Спокойният й тон уталожи гнева ми. — Казах всичките тези неща, защото трябва да те подготвя за много своеобразна маневра.
Слушах я с напрегнато внимание, защото от тона й долових, че се кани да ми разкрие нещо наистина страховито.