Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Той изглеждаше толкова откровен и властен, че гневът ми се изпари, а на негово място остана безнадеждно объркване.
— Какво искаше Клара от мен? — попитах аз, като гледах г-н Абелар.
— Аз поверих на Клара изключително деликатна мисия: да те доведе у дома — обясни ми мой, — И тя успя. Ти я последва, подчинявайки се на вътрешния си порив. Поначало е крайно трудно да те накара човек да приемеш покана от когото и да било, а пък от пълен непознат беше почти невъзможно. Но тя успя. Това беше изключително майсторско изпълнение от нейна страна! Мога само да се възхищавам, оценявайки добре свършената й работа.
Клара скочи на крака и изискано се поклони.
— Като оставим настрани всякакви шеги — каза тя, възприемайки сериозно изражение, докато сядаше отново, — нагуалът е прав; това беше най-трудното нещо, което изобщо съм правила през живота си. За миг тогава си помислих, че в теб ще надделее подозрителната ти природа и аз ще се проваля. Дори се наложи да те излъжа, че имам тайно будистко име.
— Нямаш ли всъщност?
— Не, нямам. Копнежът ми по свобода изгори всякакви тайни в мен.
— Но така и не ми стана ясно как е знаела Клара къде да ме намери — казах аз и погледнах г-н Абелар. — Как е разбрала тя, че съм в Аризона точно в този момент?
— Чрез двойника ти — отговори г-н Абелар с тон, сякаш това се разбираше от само себе си.
В момента, в който го каза, умът ми се проясни и аз разбрах съвсем точно какво има предвид. Всъщност аз знаех, че това бе единственият възможен начин, по който са могли да ме проследят.
— Онази вечер, когато ти се нахвърлих с метлата, аз прикрепих една енергийна линия към етерното ти тяло — обясни той. — И понеже двойникът се състои от чиста енергия, не е толкова трудно да го бележиш. Почувствах, че като се вземе предвид при какви обстоятелства те срещнах, това беше най-малкото, което можех да сторя за теб. Като форма на закрила.
Г-н Абелар ме погледна в очакване да задам въпрос. Но умът ми беше прекалено зает с усилията да си спомни повече подробности от случилото се онази вечер, когато той връхлетя в помещението.
— Няма ли да ме попиташ как съм те белязал? — каза той, като ме гледаше втренчено.
Ушите ми сякаш се отпушиха, стаята като че ли се наелектризира от енергия и всяко нещо си дойде на мястото. Нямах нужда да питам г-н Абелар как го е направил, аз вече знаех.
— Белязахте ме, когато ме ударихте с метлата! — възкликнах аз. Това ми беше съвършено ясно, но когато се замислих, пак ми стана неразбираемо, защото нищо не обясняваше.
Г-н Абелар кимна, доволен, че сама бях установила това.
— Точно така. Белязах те, когато те ударих с метлата, докато те гоних към вратата. Оставих в теб една специфична енергия. И от онази нощ насам тази енергия винаги е в теб.
Клара дойде до мен и внимателно ме огледа.
— Не беше ли забелязала, Тайша, че лявото ти рамо е малко по-високо от дясното.
Забелязала бях, че едната ми плешка беше по-издадена от другата, и от това усещах напрежение във врата и раменете.
— Мислех, че така съм си родена — казах аз.
— Никой не се ражда със знак от нагуал — засмя се Клара. — Енергията на нагуала се намира зад лявата ти плешка. Помисли си за това — раменете ти започнаха да се различават, след като нагуалът те удари с метлата.
Трябваше да призная, че наистина по времето, когато се бях наела да работя през лятото в автокиното, майка ми забеляза за първи път, че нещо не е наред с плешката ми. Тя ми пробваше една лятна рокля, която ми шиеше, и тогава забеляза, че не ми лежи, както трябва. И тогава със смайване откри, че грешката не беше в роклята, а в раменните лопатки; едната определено беше по-висока от другата. На другия ден повика семейния лекар да ми прегледа гърба; той заключи, че гръбначният ми стълб е леко изкривен на една страна. Постави ми диагноза вродена сколиоза, но увери майка ми, че изкривяването е толкова леко, че не бива да ни притеснява.
— Добре, че нагуалът не бе оставил твърде много енергия в теб — подкачи ме Клара, — иначе щеше да бъдеш направо гърбушко.
Обърнах се към г-н Абелар. Усетих мускулите на гърба си напрегнати, както обикновено ставаше, когато съм нервна.
— И сега, след като сте ме хванали на въдицата, какви намерения имате? — попитах аз.
Г-н Абелар се приближи малко до мен. Прикова ме със студения си поглед.
— Единственото, което искам още от деня, когато те открих, е да направиш същото, което тогава аз направих с теб — отговори той със сериозен тон. — Тогава аз отворих вратата и те подгоних навън. Този път искам ти да отвориш вратата на всекидневния си свят и сама да се прогониш навън, на свобода.