Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Къде са те?
— Намират се в планините, наречени Драконовите зъби — отговори тихо Хелт. — Невъзможно е да греша.
Гарет Джакс кимна и погледна Форейкър:
— А гората?
— Това е Анар. — Джуджето почеса обраслата с брада брадичка. — Тя върви през нея, тя и другите двама, но малко по на север, през Раб.
Майсторът на бойните изкуства хвана Джеър за рамото:
— Струва ми се, че предишния път, когато използва Кристала, планините бяха същите — Драконовите зъби. Какво ли правят там?
Последва мълчание. Гледаха се недоумяващо.
— Паранор — изведнъж възкликна Еден Елеседил.
— Крепостта на друидите — добави Джеър. — Аланон е повел Брин към крепостта на друидите. — Поклати учудено глава. — Но защо?
Никой не отговори на въпроса му. Гарет Джакс стана;
— Никога няма да разберем, ако продължим да стоим тук. Отговорите на тези въпроси се намират на изток.
Всички станаха. Джеър пъхна обратно Кристала в куртката и те подновиха похода си в Анар.
ГЛАВА 16
На четвъртия ден след като тръгнаха от Кълхейвън те стигнаха до Клина.
Беше късен следобед и сивото небе беше прихлупило земята. Поройният дъжд, който беше започнал преди три дни, продължаваше да се излива и горите на Анар бяха мокри и студени. Загубили багрите си, дърветата се извисяваха черни и голи в прииждащата на талази мъгла, която се промъкваше като призрак през сгъстяващия се мрак. Безлюдната зловеща гора тънеше в мълчание.
През целия ден бяха се изкачвали по лек наклон, който ги отведе в огромни скални масиви и верига от хребети. Прииждащата от пороищата Сребърна река се пенеше в мъглата и следваше лъкатушния си път в дълбоко дефиле. То бе оградено от високи планини, затворено от отвесни и голи скали. Скоро Сребърната река се загуби напълно от погледа, потъна в мъглата и настъпващата нощ.
Джуджетата бяха нарекли дефилето Клина.
Шестимата се изкачиха високо на северния му склон. Движеха се с приведени срещу вятъра глави, с плътно увити наметала, които не можеха да ги предпазят от проникващите студ и дъжд. Всичко наоколо тънеше в дълбока тишина. Не чуваха нищо друго освен воя на вятъра, който заглушаваше всичко останало. Обзети бяха от натрапчиво чувство на самота. Вървяха през шубраци и борове, напредваха бавно и упорито. Струваше им се, че с отминаването на следобеда и с бавното настъпване на нощта, хоризонтът все повече ги захлупва. Водеше ги Форейкър. Територията беше негова и той най-добре познаваше всичките й клопки. Следваше го Гарет Джакс, мрачен и безпристрастен като дърветата, които отминаваха. Зад него вървяха Слантър, Джеър и Еден Елеседил. Огромният Хелт беше в края на колоната. Всички мълчаха. Минутите се влачеха бавно.
Изкачили бяха полегат склон и се бяха озовали в горичка от лъщящи смърчове, когато Форейкър внезапно се спря. Той се ослуша и им направи знак да се скрият сред дърветата. Каза нещо, на Гарет Джакс, след което джуджето тръгна нанякъде и изчезна в мъглата и дъжда.
Чакаха завръщането му без да продумат. Форейкър доста се забави. Най-после се появи от посока, напълно противоположна на посоката, в която беше тръгнал. Махна им да го последват и ги поведе навътре в горичката. Клекнаха, наобиколили го в кръг.
— Гноми — каза той тихо. Обилна пот се стичаше от оплешивялата му глава в буйната къдрава брада. — Най-малко стотина. Завардили са моста.
Всички мълчаха потресени. Мостът се намираше по средата на местността, която смятаха за сигурна. Тя се охраняваше от цяла армия от джуджета, настанени в крепостта в Капаал. Какво се беше случило на армията, след като гномите бяха стигнали толкова на запад и толкова близо до Кълхейвън?
— Можем ли да заобиколим? — веднага попита Гарет Джакс.
Форейкър поклати глава:
— Можем. Само че ще загубим три дни. Над Клина може да се мине единствено по моста. Ако не пресечем тук, ще трябва да се върнем обратно долу в планините и да заобиколим на юг през пущинака.
Всички мълчаха, а дъждът плющеше по лицата им.
— Не можем да си позволим да загубим три дни — проговори най-после Майсторът на бойните изкуства. — Няма ли начин да минем край гномите?
Форейкър сви рамене:
— Може би, но ще трябва да изчакаме да се стъмни.
Гарет Джакс кимна с глава:
— Хайде да хвърлим едно око.
Заизкачваха се по скалите, като заобикаляха борове, смърчове и храсталаци, мокри и хлъзгави купчини от камъни, и вървяха през мъглата и сгъстяващия се мрак на нощта. Напредваха бавно и предпазливо като безмълвни привидения, водени от Елб Форейкър.