Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Джеър го изгледа учуден:
— Защо?
— А какво друго ми остава да правя? — попита другият. — Какъв смисъл има да съм Майстор на бойните изкуства, след като нямам равен на себе си, някой, с когото да премеря уменията си и да докажа, че прякорът ми е даден не току-така? Пробвам силите си откакто се помня. Всеки божи ден. Търся начини да се уверя, че не съм загубил способностите си. Досега не ми се е случвало да се проваля, но продължавам да търся. — Отново се загледа в дъжда. — Когато те видях в Черните дъбове целия овързан и със запушена уста, охраняван от гномски патрул, когато те видях така, разбрах, че у теб има нещо по-особено. Не знаех какво е то, но бях сигурен, че го има. Просто го усетих. Ти си това, което търся.
Джеър поклати изумен глава:
— Не мога да разбера какво имаш предвид.
— Естествено, че не можеш. В началото и аз не разбирах. Само усещах, че кой знае защо, ти си важен за мен. Затова те освободих и тръгнах с теб. По време на пътуването видях нещо повече от това, което ме беше заинтригувало в началото… нещо, което търся цял живот. Нищо определено не ми подсказваше как да се държа с теб. Само усещах какво трябва да правя и го правех. — Изправи се: — И после… — Очите му отново потърсиха очите на Джеър. — Онази сутрин, когато бяхме край Сребърната река, ти се събуди и ми разказа съня си. Е, допускам, че не е сън, но нещо подобно. Диренето, така го наричаш. И аз трябваше да бъда твой закрилник. Едно невъобразимо дирене, дирене в самото леговище на Призраците Морди. Дирене на нещо, за което никой друг освен теб, не знае нищо. И аз съм определен за твой закрилник.
Поклати бавно глава:
— Знаеш ли, онази нощ и аз сънувах. Не ти казах тогава. Присъни ми се нещо, което беше толкова реално, че приличаше повече на видение, отколкото на сън. Стоях с теб като твой закрилник на място, което не можах да позная. Изправен бях пред Същество на огъня, което изгаряше всичко, до което се докоснеше. И някъде дълбоко в съзнанието ми шепнеше някакъв глас. Той каза, че трябва да вляза в схватка с огъня, че това ще бъде борба на живот и смърт и че тя ще бъде най-ужасната битка в живота ми. Гласът ми нашепваше, че цял живот съм се тренирал единствено за тази битка, че всички мои предишни схватки са били подготовка за тази.
Сивите му очи горяха от възбуда:
— Ти ми разказа видението си. Тогава си помислих, че може би Кралят на Сребърната река е причина и за моето. Но независимо чий беше гласът, сигурен бях, че ми казва истината. Убеден бях, че през целия си живот съм търсил точно това — възможност да изпробвам уменията си срещу сила, по-голяма от всички, пред които съм се изправял досега и да видя дали наистина аз съм най-добрият.
Гледаха се мълчаливо в тъмнината. Джеър се уплаши от това, което видя в очите на мъжа — непокорство, непримиримост; И още нещо. Лудост. Безумие, необуздано и твърдо като стомана.
— Искам да разбереш, младежо от Вейл — прошепна Гарет Джакс. — Тръгнах с теб, за да мога да открия това видение. Ще бъда твой закрилник, както обещах. Ще те прекарам невредим през всички опасности, независимо какви ще бъдат те. Ще те защитавам дори ако трябва да умра заради това. Но не забравяй. В крайна сметка аз търся видението. Искам да изпробвам уменията си срещу този сън.
Млъкна и се отдръпна от младежа от Вейл:
— Искам да разбереш това — повтори той тихо.
Пак замълча и зачака. Джеър кимна бавно:
— Мисля, че разбирам.
Гарет Джакс отново се загледа в дъжда и се затвори в себе си. Седеше и наблюдаваше как се излива пороя, сякаш беше абсолютно сам. Не казваше нищо. След известно време стана и се скри в сенките.
Джеър Омсфорд остана дълго след като той си беше отишъл и се чудеше дали в крайна сметка наистина го разбираше.
Следващата сутрин, когато се събудиха, Джеър извади Кристала на виденията, за да види какво беше станало с Брин след последната поява на лика й.
Гората беше забулена в дъжд и сива мъгла, когато членовете на малката група наобиколиха младежа от Вейл, Той протегна Кристала пред себе си, така че всички да могат да го виждат, и запя. Нежни и вълшебни, трелите на песента на желанията се разляха в утринната тишина, извисиха се и политнаха над ръменето на дъжда. Внезапно в Кристала блесна ярка светлина. После се появи образът на Брин. Взорът й беше отправен към тях, а очите й търсеха нещо, което те не можеха да видят. Зад гърба на девойката се извисяваха планини, безжизнени и голи. Силуетът им се открояваше в сивия и мрачен фон на утро, което не се различаваше от утрото на местността, в която шестимата се намираха. Джеър продължаваше да пее и се взираше съсредоточено в облика на сестра си. Ненадейно тя се извърна. Появиха се образите на Роун Лий и Аланон, с обърнати към гъста, непроходима гора изтерзани лица. Джеър престана да пее и видението изчезна. Погледна озадачено останалите: