Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
„Бог се смили от Твоите сълзи и чу молитвите Ти. Не бъди тъжна. Твоят син ще живее! Нека лекарите не го мъчат повече. Гриша.“
Осемгодишният царевич лежал в леглото си с висока температура, изтощен напълно от пагубния вътрешен кръвоизлив. Царицата му прочела телеграмата. Щом Альоша чул, че скоро ще оздравее, успокоил се и заспал.
Температурата спаднала, кървенето престанало. Распутин отново жъне почести. И пак нахлува в царския двор.
Но църковната йерархия не е доволна от примирието. Епископ Ермоген и праведният монах Илиодор, едни от най-влиятелните църковни сановници в Русия, решават да поемат съдбата на Распутин в свои ръце. И те вече не се колебаят да се избавят от Распутин с всякакви средства. Повикват го в някакъв манастир. Възниква остър спор, епископът грабва тежък бронзов кръст и започва да удря Распутин по главата, а други двама го държат. Пребит, с пукната глава, той трябвало да обещае тържествено пред олтара на Богородица в манастирския параклис, че няма да се мярка повече в царския двор. Духовниците обаче забравили, че си имат работа с безогледен шарлатанин. Разбира се, той обещал, но нищо не изпълнил. Веднага отишъл при царицата, за да се оплаче. Доказателствата били по лицето му. Александра Фьодоровна се ужасила от белезите и синините и склонила Николай да накаже строго противниците на Распутин.
Епископ Ермоген бил снет от високия църковен пост, трябвало да напусне епархията, царят го изпратил в някакъв далечен литовски манастир. Илиодор обаче се спасява от наказанието, като забягва в Норвегия, откъдето предприема остра политическа кампания срещу Распутин, царя и царицата.
Привържениците на Илиодор решават да накажат развратния монах с най-тежко наказание. Подготвят се да го направят евнух. Изготвят план, някои познати дами с удоволствие приемат да помогнат за създаването на необходимата ситуация. Но Распутин навреме узнава за всичко, изплашва се, събира багажа си и изчезва.
Илиодор и преданите нему хора обаче не се отказват от плана си. Решават да извършат атентат. Установяват, че Распутин се крие в семейството си в Покровское, и изпращат при него позастарялата проститутка Коня Гусева. На стари години Гусева решила да се покае и когато поповете я уверили, че с убийството на дяволския монах завинаги ще изкупи страшните си грехове, наострила ножа си и поела пътя на изкуплението.
Облякла расото на каещите се, пристигнала в село Покровское, настанила се у някакъв селянин и зачакала удобния случай.
На 28 юни 1914 г., т.е. когато прозвучават изстрелите из сараевските улици и Франц Фердинанд и съпругата му умират, за да започне Първата световна война, Распутин излиза пред къщата си. Получил телеграмата на царицата, той се затичва към пощальона, за да изпрати веднага отговора.
Старата проститутка, преоблечена като праведна богомолка, приближава до Распутин с протегната ръка за просия. В момента, когато бръкнал в джоба, за да извади дребни пари, тя с всичка сила забива ножа в корема му.
Распутин едва се домъква в къщи и пада в локва от собствената си кръв. Арестуват Гусева, но вместо в затвора попада в лудницата. Нейните защитници са се погрижили за това.
Божият слуга лежи на леглото в безнадеждно състояние. Оказват му първа помощ, но раната била толкова тежка, че истински биха могли да му помогнат само хирурзите в болницата. Още същата нощ от Тюмен пристига главният лекар и го оперира на кухненската маса. Сутринта Распутин вдига висока температура, но се съвзема за малко и използува краткия момент за словоизлияние. Помолва да предадат на царицата, че последните му мисли са отправени към нея и малкия Альоша, след което отново изпада в безсъзнание.
Към тази трогателна сцена някои автори прибавят и политически послепис. Распутин уж добавил: „Нека царят не влиза във война. Ако започне война, в страната ще избухне революция!…“
Коренът на този сибирски мужик бил здрав, но когато след десетчасово пътуване по неравния полски път го поставят на операционната маса в тюменската болница, състоянието му се влошава до безнадеждност. Царската съпружеска двойка научава почти едновременно за сараевския атентат и за нападението на проститутката срещу техния праведник. Царицата едва не припаднала, молейки се за спасяването на своя фаворит пред домашния олтар. От този момент тя вече не се интересувала нито от световния конфликт, започнал с войната между Австро-Унгария и Сърбия, нито от вътрешнополитическите усложнения, разтърсващи Русия. Само чакала дано бог чуе молбата и да спаси живота на чудотвореца Распутин.