Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— И да арестуваме един получовек-полупиле?
— Не, унищожете го. Взривете го. Изгорете го.
— Ти се канеше да направиш точно това с тубата с бензин, нали?
— Да — отговори Саймън.
— Възнамеряваше да изгориш птичарниците.
— Да.
— И Бог ти нареди да го направиш, нали?
— Какво?
— Бог. Предполагам, че не си забравил за Бога. За онзи, който ти е продиктувал книгата. Онази, която се качи да вземеш, а предпочете да офейкаш.
— А, за онзи Бог и за онази книга ли става дума?
— Аха — отвърна инспекторът. — Та този Бог ти е казал, че дяволът е пиле и че трябва да изгориш птичарниците.
— Никога не съм казвал подобно нещо.
— Казвал си. — Инспекторът размаха показанията на Саймън. — Ето тук, виж.
Саймън погледна показанията си.
— Това вие сте го вмъкнали и сте задраскали моите думи.
— Когато ги препишат на машина, няма да си личи.
— Какво?
— Тогава да поговорим за ягуара, съгласен ли си? — попита инспекторът. — За ягуара, който те залових да караш, и то с превишена скорост.
— Той е на жената, която според вас съм убил.
— Успя ли да запишеш всичко? — обърна се инспекторът към полицая.
— Да, шефе. Заподозреният отговори: „Той е на жената, която убих.“
— Изобщо не съм казвал това. — Саймън удари с юмруци по отвратителната плексигласова маса.
— Защо просто не си признаеш всичко чистосърдечно? Знаеш, че правата ти са гарантирани.
— Аз съм невинен и вие го знаете. Не можете да ме накарате да подпиша тези показания. Освободете Невинния от Бремфийлд. — Саймън скръсти ръце и на лицето му се изписа непреклонност.
— Сега да вмъкна ли с молив пасажа „подхлъзна се и си тресна главата в радиатора“, шефе?
— Да, полицай. По-добре напиши: „Тогава той си удари многократно главата в масата и си счупи няколко предни зъба.“
— Не! — изписка Саймън. — Не и зъбите. Всичко друго, но не и зъбите.
— Тогава се стегни, момко. Трябват ми пълни признания. Гръмки и зловещи. „Бог ми каза да го направя, заяви Касапинът от Бремфийлд.“ Да започнем ли на чист лист, или просто ще подпишеш показанията, които съчиних в твое отсъствие по-рано днес? Вече съм направил ксерокопия за пресата.
— Вижте какво — каза Саймън, — моля ви. Заклевам се, че никого не съм убивал. Книгата ще обясни всичко. Там всичко е казано.
— Божията книга ли?
— Не божията книга. А книгата от бъдещето. Онази, която търсят Дългият Боб и неговите откачалки. В нея е обяснено всичко. Ако ви трябва история за пресата, просто изчакайте, докато я прочетете.
— Казваш, че това е книгата, която според теб е в… — инспекторът погледна показанията — храсталака-скривалище горе, на хълма над фермата на Дългия Боб?
— Значи не сте изтрили този пасаж.
— Не още. Изпратих един полицай да я потърси. Трябва да се върне всеки момент.
— Добре — каза Саймън. — Тогава сам ще се уверите.
— Много се надявам да е така. Защото ако не е — инспекторът посочи към зъболекарския шедьовър в устата на Саймън, — занапред ще станеш известен с прякора „Пихтията“.
Саймън се сви.
Някой почука на вратата.
— Това е феята на зъбите — каза си инспектор С’Мърт. — Влез! — викна той.
Беше полицаят, който нямаше сестра, но беше виждал заповед за обиск. Дерек ли му беше името? Или пък другият полицай се казваше Дерек? Всъщност няма значение.
— Е, полицай — инспекторът стана от масата, — намери ли магическата книга?
Полицай Дерек — защото това беше неговото име — извади своята книга. Беше неговият полицейски бележник. Зачете от него. На глас.
— Действайки в съответствие с разпорежданията на полицейския инспектор Смърт…
— Много късно се сети — каза инспекторът.
— Късно ли, сър? За какво, сър?
— Да се майтапиш с името ми, полицай. Ако ще си правиш закачка с нечие име, трябва да почнеш от самото начало и да не спираш да го правиш.
— Като случая с моето фамилно име — намеси се услужливо Саймън. — И с шапката ми.
— Точно така — каза инспекторът. — Не можеш да почваш ей така, от средата. Не става. Не е смешно.
— О — каза полицаят, който нямаше сестра, но беше виждал заповед за обиск (това май също е закачка, но не много сполучлива), — да започна ли отначало?
— Ако нямаш нищо против.
— Добре, сър. — Полицаят се изкашля. — Действайки в съответствие с разпорежданията на полицейския инспектор С’Мърт, аз пристъпих надлежно към описания ми храсталак-скривалище, горе на хълма над птицефермата на някой си Робърт Гъзо…
— Чакай! — викна инспектор С’Мърт. — Робърт кой?
— Гъзо, сър.
— Това сега си го измисли, нали, полицай? Не е смешно. Това са детинщини.