Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
Имаше и стоянки. Дълги редици алуминиеви стоянки. Приличаха на кутиите за яйца по вратите на хладилниците. Но в уголемен размер. В тях бяха наредени сферите. Двеста сфери. Всяка съдържаше достоен за съжаление товар. Вътре имаше по едно съвършено голо човешко същество, свито на две и спящо.
— О, Господи! — Реймънд потрепери. — Това е отвратително. Наистина е отвратително. Не мога да се справя с тази работа.
— Я се стегни! — Зефир слезе от мотора. — След като си дошъл дотук, ще свършиш и останалото.
— Не мога — каза Реймънд с разтреперан глас и с патос.
— Разбира се, че можеш. И така. Какво искаш да направиш? Да строшиш тези сфери, за да освободиш хората в тях?
— НЕ! — Реймънд размаха ръце и падна от седалката на мотоциклета. — Не тук. Двеста голи човешки същества в състояние на шок. И през ум да не ти минава такова нещо. Трябва да ги оставим да си спят и да ги закараме някак на кораба, както са си в сферите. Там ще ги освободим. Внимателно. Един по един.
— Ти си истински хуманист, Реймънд.
— Благодаря. — Реймънд се надигна от пода и си изтупа дрехите. — Ами давай тогава — каза той.
— Какво да давам?
— Направи някоя от твоите магии. Превърни се в хеликоптер или нещо подобно и откарай всички хора до кораба.
— Не мога да направя това.
— Сега е мой ред да кажа: разбира се, че можеш. Не направи ли с магия този мотор?
— Да, направих го, но…
— Тогава можеш по същия начин да направиш и един голям камион, нещо като… — Реймънд посочи — онзи там? Има си специални стоянки за транспортиране на сфери.
Зефир погледна Реймънд, а Реймънд погледна Зефир.
— Да? — попита той. — Какво има?
Тя поклати красивата си глава.
— Можеш ли да караш голям камион?
— Мога — каза Реймънд и скръсти ръце.
— Например като онзи, който току-що посочи?
— Ако уредите в кабината са същите като на земните камиони, да.
— Ами тогава защо просто не отидеш и не го докараш тук, за да го използваме?
— О — каза Реймънд. — Да бе. Разбира се. О’кей.
Нямаше никой наоколо. Реймънд предположи, че всички са в отпуска по случай националния празник и сега или бяха в цирка, или наблюдаваха шоуто по телевизията. Реймънд се качи в кабината на огромния, съвършено нов камион, който имаше специални стоянки за транспортиране на сфери.
Вътре всичко беше точно като на всеки друг камион, който беше виждал. Защо ли беше така?
Реймънд разгледа волана. Точно в центъра му с печатни букви беше изписано: „АКМЕ, Завод за камиони, Рай“.
— Е, това обяснява нещата. — Ключовете бяха на таблото. Реймънд запали мотора и откара големия камион при Зефир. — Просто като фасул — каза той, като слизаше от кабината. — Нищо работа.
— Браво — каза Зефир. — А сега да побързаме и да натоварим тези хора.
— Ама внимателно. Гледай да не запушиш малките дупки под седалката.
— Ти си истински хуманист.
— Благодаря.
— Давай тогава — каза Зефир.
— Аз ли да давам? Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа: Реймънд, потърси някой да ни помогне. Ще ни отнеме часове, ако товарим само двамата.
— Но тук няма никой — каза Реймънд.
— Ами иди при пазача при портала. Поискай да ти бъде оказана помощ, знаеш как се правят тези работи.
— Добре.
Реймънд се отправи към входа на пирамидата. Обърна се веднъж-дваж, за да погледне Зефир. Беше наистина чудесна, като търкаляше внимателно сферите към камиона. Толкова силна. Толкова уверена в себе си. Но каква беше всъщност? Със сигурност не беше човек. Вълшебно същество може би? Сигурно беше родена от някаква магия. Реймънд и представа си нямаше.
Той продължи към портала.
Пазачът седеше в малката си будка. Реймънд виждаше тила му през задното прозорче. Беше си вдигнал краката на масата и се беше зазяпал в екрана на един портативен телевизор. Като приближи, Реймънд видя точно какво зяпаше пазачът.
Беше представлението на цирка на професор Мерлин.
Реймънд спря пред прозореца и надникна през рамото на пазача. Професорът беше в своята пълна манежна униформа. С белия цилиндър. С белия редингот. С белите ботуши за езда. В пълно бяло снаряжение. Плющеше с камшика си. Пуделите на Поли изпълняваха номера си. Странен номер. Бяха облечени като дами и благородници. Дамите имаха шапки с пера, а благородниците малки саби. Вървяха изправени на задните си крака. Танцуваха менует. Кланяха се и правеха реверанси. А онези от тях, които бяха на арфата и челото, със сигурност свиреха на инструментите.
— Шантава работа — прошепна Реймънд. — Опа, това пък какво е?