Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— Ще успеем, нали? — попита той с треперещ глас.
— Разбира се, че ще успеем — отвърна Зефир. — Вече нищо не може да ни спре.
По една случайност бяха спрели пред едно кафене на ъгъла. То беше твърде необикновено. Входът му беше много широк, а таванът необикновено висок. Обслужваше всякакви екзотични космически пришълци. Те не бяха двуноги. Не бяха от вида Хомо сапиенс. Нито пък от някой подвид на този вид.
Кафенето приличаше малко на бара от филма „Междузвездни войни“, където странни същества свиреха на някакви невероятни инструменти. Приликата обаче не беше голяма.
Всъщност, и тук от мюзикбокса се разнасяше песен на Фейт Ноу Мор, а почитатели на различни марки спортни облекла се млатеха със сатурновия еквивалент на щеките за билярд. Онези, чийто дизайн е съобразен за същества с пипала.
Върху три стола, близо до прозореца, загледан в движението навън, се беше разположил един твърде съмнителен на вид космически пришълец. Името му беше Абдула и той беше летяща морска звезда от Уран.
Абдула забеляза чисто новия товарен камион от тържището. И товара му също. Направо побесня и нададе вик до небесата. Е, ако не до небесата, то поне до тавана.
— Някакво копеле ми отмъква Джорджовците!
После се вгледа в шофьора на откраднатото превозно средство, а от отвратителното отвърстие на онова, което му служеше за устна кухина, се посипаха и други думи.
— Това е онзи дебил от Бремфийлд, когото сега търсят на Венера и за чиято глава е определена голяма награда. Как се е добрал дотук?
Абдула проточи през пощенската кутия на кафенето, после през улицата и по каросерията на големия, съвършено нов камион едно твърде страховито пипало с въртящ се оптически наконечник, за да проследи погледа на Реймънд, който отново беше на фокус.
— Я гледай — каза Големият Абдула. — С малкото си оченце забелязвам нещо, което започва с буквата С. Дали това не е същият кораб, който бе откраднат преди сто и не знам колко си години от най-великолепния от всички владетели, Султана на Уран? Или моето страховито пипало с въртящ се оптически наконечник ме лъже? Не, не ме лъже! Това е проклетият „Саламандър“. Келнер!
— К’во искаш, бе? — Келнерката беше една абсолютно безформена представителка на протозойската фауна, обаче носеше престилка и руса перука, дъвчеше дъвка и говореше със същия носов бруклински акцент, с който говорят всички келнерки в американските филми. — К’во искаш, бе? — повтори тя. — Задник скапан — добави келнерката за по-голяма убедителност.
— Телефон — каза Големият Абдула.
— Там отзад.
Той се надигна (гнъс!) и се помъкна към задната част на кафенето. С един отблъскващ израстък вдигна прекалено голямата слушалка (чийто дизайн бе съобразен за същества с пипала) и я сложи до онази си част, която съответстваше на ухо.
— Номерът, моля — чу се гласът на телефонистката.
— Междупланетен разговор — каза летящата морска звезда. — Бързо ме свържете с Уран. Трябва да говоря със Султана.
— Бързо ме свържете с полицията. Трябва да говоря с полицията.
Беше пазачът от тържището. Малко поочукан в областта на главата, но все още между живите.
— Ало, полицията ли е? Здравейте. Отнася се за двамата психари, търсени за масово убийство. Те бяха тук. Да, мъжът и жената. Те…
— Откраднаха последната пратка Джорджовци — каза пазачът, който току-що бе дошъл, за да застъпи на смяна. — Видях ги, като профучаха покрай мен. Познах и жената. Тя дойде с цирка. Беше на големия параход, който хвърли котва на кея днес.
— Чухте ли всичко това? — попита пазачът с поочуканата глава.
— Да, разбира се — отвърна любезен глас. — Един въоръжен отряд от силите за бързо реагиране се отправи директно за кея. Отбийте се да погледате, ако имате желание.
— Много благодаря — каза пазачът. — Ще се отбия.
— Много благодаря — каза инспектор С’Мърт. — Ви ли се подписал тука, тука и тука?
— Ще отрека валидността им в съда — каза Саймън, докато се подписваше.
— Не се и съмнявам. Всички постъпват така.
— Ще им кажа, че сте заплашили да ми счупите зъбите, ако не подпиша.
— Предполагам, че точно така ще постъпиш. Подпиши се и тук, ако обичаш.
Саймън пак се подписа.
— Нищо не сте разбрали, нали? Онова нещо е там, в птичарника. То трябва да бъде унищожено.
— Разбира се, че трябва. Нали така пише в Божията книга. Само че Господ сигурно си я е отнесъл. Продължавай да се подписваш.