Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— На портала има пазач — каза той. — В ръцете си държи папка.
— Сега нямаме време за такива формалности. Прегази го.
— А, не. Няма.
— О, да. Ще го направиш. — Зефир хвана кормилото и камионът се устреми към пазача на портала пред кея.
Той хукна да се спасява, а колата прегази будката. Електрическият чайник, портативният телевизор, вентилаторът, чашите за чай, калориферът — всичко отиде.
— Копелета — изруга пазачът и измъкна мобифона си. — Свържете ме с полицията.
Тину-нину-нину-нину — чу се сирена от полицейска кола.
— Това му харесвам най-много на Сатурн — каза пазачът. — Винаги има някой полицай наоколо, когато ти потрябва.
— Чувам полицейски коли — простена Реймънд. — Мислиш ли, че стълбата на парахода ще издържи този огромен камион?
— Не — каза Зефир. — Но ти продължавай да караш.
— Хоп! Както си беше до него, в следващия миг вече я нямаше. Реймънд продължи да кара към стълбата, която като по чудо изведнъж бе подсилена със стоманени стълбове.
„Чудя се как ги прави тези работи“ — каза си Реймънд. Той мина на по-предна предавка, натисна клаксона, от който се разнесе „Бибиииип“, внимателно изкачи камиона по стълбата и се скри в търбуха на „Саламандър“. Чу се скърцане на зъбци и свистене на хидравлично устройство. Стълбата на парахода се вдигна и се прибра отстрани на борда.
Просто като фасул!
Реймънд изключи. Излезе от кабината. Изкачи се по стълбите и накрая се присъедини към Зефир на палубата.
— Успяхме, а? — той вдигна юмруци към небето, прегърна Вълшебната и я целуна. — Успяхме.
— Да, ние успяхме. — Зефир се измъкна от нежната прегръдка на Реймънд. — Но я погледни натам.
Реймънд погледна. По цялото протежение на кея се виждаше онова, на което му викат полицейско присъствие. Десетки и десетки черно-бели коли, съвсем прилични на американските от Земята. Полицаи тичаха насам-натам. Насочваха се картечници. Блъсканица, викове. Далечен шум на перки предизвести пристигането на три бойни хеликоптера.
— По дяволите — каза Реймънд. — Да се махаме оттук. Включвай устройството за излитане в Космоса, кажи магическите думи. Да отлитаме.
Зефир поклати глава.
— Не можем.
— Не можем ли? Какви ги говориш?
— Казвам, че не можем да напуснем планетата.
— Никак не ми е приятно да ти противореча. Но този път ще трябва да настоя да излетим. Къде е професорът?
— Там. — Зефир посочи отвъд кея към града. — Някъде там с цирка си. Те не се върнаха, Реймънд. Трябва да се е случило нещо ужасно.
18
Султанът на Уран беше гадняр. Не беше летяща морска звезда. Летящата морска звезда беше част от туземното население, покорено преди векове от жителите на Рай. Султанът беше от Рай. Беше голям и дебел. Много стар, но все още в страхотна форма. И страшно сприхав.
Беше единият от тримата братя, които — въпреки че се мразеха един друг, както могат да се мразят само братя, и не си бяха продумвали повече от двеста години — все още поделяха помежду си значителна част от междупланетното пространство.
Много би могло да се разказва за султана и за чудесата в неговия дворец. Но тук не му е мястото.
Големият, дебел, стар, сприхав човек, който все още беше в страхотна форма, крещеше разни неща в телефонната слушалка. Гневни неща. Неща като „Донеси ми главите им!“, „Върни ми кораба!“ и „Направи го незабавно, иначе яка ти гърбина, като се ядосам“. Ей такива неща.
— Слушам и се подчинявам — каза Големият Абдула и окачи обратно слушалката.
— Слушам и се подчинявам — професор Мерлин беше застанал в средата на покрития с талаш манеж в Двореца на небесните удоволствия. Той се поклони още веднъж на Негово кралско величество Великия херцог Бинки. — Още веднъж ще изнесем пълното представление.
Негово Кралско величество Великият херцог беше гадняр. Не беше с кучешка глава или нещо подобно като жителите на Сатурн. Туземното население беше покорено преди векове.
От жителите на Рай. Великият херцог беше от Рай.
Беше голям и дебел. Много стар, но все още в страхотна форма. И страшно сприхав.
Беше единият от тримата братя, които…
Разбира се, много би могло да се разказва за Великия херцог и за чудесата в двореца му. Но за щастие това няма да е необходимо. Защото той и брат му — султанът — си приличаха като две капки вода. А дворците им бяха абсолютно еднакви.
Пфу!
— Една минутка да се освежим, Ваше величество, и ще изиграем още едно представление за вас. — Професор Мерлин се поклони и закуцука с уморените си крака към гримьорната.
Там се бяха събрали неговите артисти в състояние на крайна разнебитеност. Всеки от тях се бе видял принуден да изпълни поне два пъти номера си и сега всички бяха изтощени.