Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
Саймън продължи да се подписва.
— Книгата е при тях. Миризмата в храсталака-скривалище… оная миризма иде от него. Трябва да направите нещо.
— Правя нещо. Придвижвам по канален ред признанията на един сериен убиец. Подпиши и това.
Саймън подписа и това.
— Ще съжалявате за тази работа. Ще си взема наистина добър адвокат. Ще взема жена. Някоя, която прилича на Хелън Мирен.
— За служебна защита ли? Не бих казал, че ще стане. Подпиши се и тук.
— Какво е това?
— Моят личен бележник за автографи. Ти си първият сериен убиец, когото арестувам.
— Ясно — каза Саймън и се подписа. — Какво искате да кажете с това „служебна защита“? Мога да си позволя най-добрия адвокат.
— Със заплатата на градинар? Майтапиш се. — Инспектор С’Мърт прибра бележника за автографи в джоба си.
— Майната й на заплатата ми. — Саймън върна писалката на инспектора. — Знаете с какви средства разполагам. Нали преброихте парите от печалбата ми, когато ме обискирахте горе. Парите, които сега държите, заключени в сейфа, са мои. Законно спечелени. В тази страна има два вида справедливост: една за богатите и друга за бедните. В състояние съм да си позволя тази за богатите. — Саймън оголи в усмивка бисерните си зъби. — Това е — каза той.
— Така ли? — Инспектор С’Мърт оправи мазните кичури коса, които закриваха челото му. — Много любопитно. Не си спомням Саймън да е имал някакви пари, когато го претърсвахме, нали полицай?
— Не, сър шефе. — Полицаят, който имаше сестра, поклати глава. — Никакви пари не си спомням.
— Какво? — извика Саймън.
— А вие полицай, който нямате сестра, но сте виждал заповед за обиск, спомняте ли си да сме слагали едно малко състояние в банкноти от по двадесет лири в сейфа горе? — попита инспектор С’Мърт.
— Не, сър. — И този полицай поклати глава. — Спомням си, че намерихме един стар, опърпан портфейл, в който имаше медицинско удостоверение, за което вие ни казахте, че е важно доказателство. Но пари? Не, сър. Сигурно щях да си спомня, ако заподозреният имаше голяма сума пари в джобовете, всичките в банкноти от по двадесет лири, които да му конфискуваме при обиска, сър.
— Какво? — извика отново Саймън.
— Ето, виждаш ли? — Инспектор С’Мърт разпери ръце. — Няма никакви пари.
— Какво? — извиси още повече глас Саймън. — Никакви пари ли? Какво?
— Разбира се, когато те докарахме тук, ти беше пиян. Не си ли спомняш, че се провали при алкохолната проба? Не, сигурно не си спомняш. Особено с тази кратковременна загуба на паметта и така нататък.
— Какво? Какво? — Саймън заръкомаха и заподскача на стола си. — Не може да бъде. Това не се случва с мен. Аз сънувам. Не можете да постъпите така с мен. Не можете просто ей така да ми откраднете парите, да ме принудите насила да подпиша неверни показания, да не обръщате никакво внимание на това, което ви казвам. Не можете да правите това. Не можете.
— Да, ама можем. — По устните на инспектор С’Мърт заигра ехидна усмивка. — Мога да направя каквото си поискам. Ти си един маниакален убиец. На никой не му пука какво ще стане с теб и никой няма да повярва на теб вместо на мен.
— Не! — изкрещя Саймън. — Не, не, не!
— Започва да нервничи, сър шефе — каза полицаят, който възнамеряваше да похарчи част от новопридобитото богатство за скутер. — Да го фрасна ли с палката?
— Не, не е нужно. — Инспекторът продължи да се усмихва. — Знаеш ли какво. Защо не отидеш да доведеш полицейския лекар. Кажи му, че си имаме тук един, дето много буйства, затова да донесе голямата игла за подкожни инжекции.
— Не! — изхлипа Саймън.
— Да, сър шефе — каза полицаят. — А да му кажа ли да вземе и усмирителната риза?
— Добра идея, полицай.
— А да вземе ли кожения намордник?
— Не! — писна Саймън. — Не, не, не!
— Това също е много добра идея. А сега побързай. Касапина от Бремфийлд нещо много се пени в устата. Колкото по-скоро го озаптим и натъпчем с фенобарбитал, толкова по-спокойно ще спим в леглата си.
— Неееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее! — изрази мнението си Саймън.
— Бибиииииииииииииииииииииииип — Червената светлина се смени със зелена и колите отзад надуха клаксоните.
Реймънд се засуети със скоростите на големия, съвършено нов камион.
— Хайде, мърдай — каза Зефир. — Трябва да спазим уговорения с професора час. И да се махнем колкото се може по-скоро от тази планета.
Реймънд се съсредоточи, включи на първа и камионът потегли.