Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— Аха! — извика Боб. — Аха!
— Книгата, която съм прочел. От кора до кора.
— Той лъже. — Хубавицата сви привлекателните си сочни устни. — Не вярвайте и на дума от това, което казва.
— Естествено е точно тя да говори така. — Саймън насочи цялото си внимание към Дългия Боб. Опитът го беше научил, че ако се мъчи да води едновременно разговор с трима души, има опасност да се провали.
— Защо да е естествено тя да говори така? — попита Дългият Боб.
— Ами заради удара, който възнамерява да направи, като отмъкне всичките пари, които ще спечеля утре.
— Утре ли? — попита Дейв Войнишката стойка.
— Ама ти още ли си тук? Ще пропуснеш телефонното обаждане.
— Благодаря. — Дейв стана и се накани да си върви.
— Сядай, Дейв — нареди му Дългият Боб. Дейв отново седна.
— Какво всъщност знаеш, Саймън? — попита птицефермерът.
— Ами всъщност всичко. Затова ти казвам, че действате напълно погрешно. Вие не трябва да се отнасяте грубо с мен и да ме заплашвате. Трябва да ме спечелите за вашата кауза. Така е написано в книгата. Ставам член на З. В. Я. Р., вземам всичките пари и ги залагам утре на конните състезания. И спечелвам милиони и милиони. Само така можете да си позволите да построите крепостта за Негово величество и да му купите телевизионната предавателна станция. Впрочем, в глава тридесет и втора има един пасаж, в който се разказва как телевизионната предавателна станция е обградена от една военна част. Р. О. Т. А. — мисля, че така се казваше. И аз спасявам Негово величество с…
— Стоп! — Дългият Боб захлупи ушите си с шепи. — Не трябва да ни разказваш всичко това сега. Все още не трябва да го знаем. Така не е правилно.
— Почакайте — хубавицата насочи обвиняващ пръст към Саймън, — той не би могъл да знае всичко това, защото страда от…
— Кратковременна загуба на паметта — прекъсна я Саймън. — Предполагам, че точно затова тази книга дойде при мен. Утре няма да си спомням нищо по въпроса. Нищо от това, което съм прочел в книгата. Нищо от това, което съм видял тук тази вечер. Мисля, че някоя велика сила ми е отредила ролята на скромна, но съществена пионка в някаква голяма космическа игра.
— Той лъже — каза красавицата, — не виждате ли, че всичко си измисля.
— Естествено, че ще кажеш така. Така говориш и в книгата.
— Боб, кажи му…
— Млъквай! — заръкомаха Дългият Боб. — Глас да не чувам. Трябва да премисля всичко това.
— Наистина трябва да премисли — каза Саймън. — Само че в книгата, когато мисли, е облечен в специална униформа. Много е елегантна.
— Аха! — извика отново Дългият Боб. — Опиши ми я. С най-големи подробности.
— Разбира се — съгласи се Саймън, който помнеше много добре странната униформа, с която бе видял Дългият Боб, когато го бе наблюдавал тайно онзи ден сутринта — сутринта, в която беше стигнал с косачката Голямата Алън до края на ливадата в подножието на птицефермата. Всъщност, Саймън се зачуди дали точно сега не му е времето да повдигне въпроса за откраднатата косачка. Май не му е времето, заключи той. — …и с чифт птичи крила, закрепени за шлема — завърши описанието си Саймън.
Сега всички присъстващи, в това число и Саймън, се вторачиха в Дългия Боб.
— Вярно е — каза въпросният достоен мъж. — До най-малката подробност. Щях да я облека по-късно, за да ви я покажа.
„Колко удобно“ — помисли си Саймън, а после каза:
— Грешката е моя. Мисля, че дойдох твърде рано. Дали да не изляза и да се върна по-късно?
— Не — каза птицефермерът. — Искам да видя тази книга. И то веднага.
— Няма начин — отвърна Саймън. — Това наистина ще оплеска цялата работа. Просто трябва да ми имаш доверие.
— Дрън-дрън ярина — намеси се хубавицата.
— Остави го да се доизкаже — смъмри я Дългият Боб.
— Разбирате ли — каза Саймън, като за миг започна да говори истината, — в книгата не се споменава нищо за З. В. Я. Р. Всъщност в нея се казва, че съм дал печалбата си за благотворителни цели.
— А — възкликна Дългият Боб.
— Познато Ли ти звучи? — попита Саймън.
— Да, решихме в книгата да пише така.
— Ето защо трябва да ми имаш доверие. Книгата няма да работи за теб, защото трябва да вмъкваш подобни лъжи в нея, за да запазиш операцията в тайна. Тя ще работи само за мен, защото аз съм в нея цял-целеничък. Може да съм само пионка, но съм ти нужен, за да се наредят нещата както трябва. — Мигът, в който Саймън бе говорил истината, отлетя безвъзвратно. Самочувствието му растеше от секунда на секунда. Най-много го биваше в лъжите. Да, в лъжите и в секса. Тези неща някак взаимно се допълваха. — Според предписанията на книгата трябва да действам самостоятелно. Ще ти се наложи да ми се довериш. А сега наистина трябва да си вървя, преди да е пристигнала полицията.