Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
Картината изведнъж се смени. Появи се говорител с глава на чакал.
— Прекъсваме програмата — каза Хъмфри Гогмагог, защото това беше той, — за да прочетем извънредно съобщение. Преди двадесет минути нашето летящо око забелязало масово убийство в източния край на града. Централната компютърна система обработи снимките и отново първи с новината, този телевизионен канал ще ви покаже в най-добър контраст изображенията на двамата масови убийци.
На екрана се появиха един до друг два портрета. Бяха цветни и много ясни. Единият беше на Реймънд. А другият на Зефир.
Пазачът подскочи на стола си.
Реймънд не знаеше какво да прави.
Пазачът посегна към телефона.
Реймънд загриза кокалчето на пръста си.
Пазачът започна да набира някакъв номер.
Реймънд блъсна вратата и се втурна в будката. Пазачът ужасено погледна нагоре към него. Реймънд ужасено погледна надолу към пазача. После грабна телефонната слушалка от ръката му и го удари с нея. Удряше ли удряше ли удряше ли удряше.
— Не ме удряйте повече. — Саймън се сви и закри главата си с ръце. Намираше се в стаята за разпити в полицейския участък на Бремфийлд.
Вътре не беше приятно. Светлината беше прекалено ярка — тези стаи винаги са прекалено осветени, така видът им е по-заплашителен. Саймън се скри зад една отвратителна маса с плексигласово покритие. По средата имаше голям пепелник, пълен с фасове. Във всички подобни стаи има такъв пепелник. Това е традиция, отколешен обичай или нещо такова. А може би просто правеха икономии за сметка на числеността на персонала по поддържане на чистотата.
Полицаят, който имаше сестра, се беше подпрял на стената. Беше свалил снаряжението си за борба с демонстранти. Пушеше цигара.
Инспектор С’Мърт, който току-що бе треснал Саймън по главата, седна пред отвратителната маса с плексигласово покритие и бутна пепелника настрани. Той не пушеше. Беше отказал цигарите.
Сега сред полицейските инспектори беше модно да се отказват от пушенето. Имаше някаква връзка с въпроса дали е правилно от политическа гледна точка представителите на властта да пафкат цигари на обществени места.
Саймън си спомни, че беше чел една статия по въпроса. В нея обаче се казваше, че идеалният полицейски инспектор е жена. По-възможност Хелън Мирен.
А побоят над главния заподозрян беше нещо съвсем недопустимо. Според статията де.
— Оставете ме — проплака Саймън. — Искам жена.
— Запиши това, полицай — каза инспекторът. — „Дори пребиваването в участъка по никакъв начин не намалява апетита на заподозрения за женска плът.“
— Какво? — възмути се Саймън.
— Точно така. А сега, Саймън… — каза инспекторът.
— Саймън? — учуди се младежът. — Къде отиде обръщението „сър“? Ох! — извика той, когато инспекторът пак го тресна по главата.
— Мисля, че започваш да схващаш, нали Саймън?
— Да.
— И така, да повторим ли още веднъж показанията ти?
— Да, ако обичате. За мен е безкрайно удоволствие да ги чуя за шести път.
— Сър… — каза полицаят, който имаше сестра.
— Какво има полицай? — запита въпросният сър.
— Да прибавя ли с молив „заподозреният се подхлъзна и си тресна главата в радиатора“?
Инспекторът повдигна вежда и погледна към Саймън.
— С удоволствие ще повторя още веднъж показанията си — каза смирено Саймън. — След като това може да помогне на следствието.
— Добро момче. Така. — Инспектор С’Мърт запрелиства купчината хартия пред себе си. — А, да — каза той, — птичарникът. Разкажи ми отново за него.
— В него има едно нещо. То е демонично и ужасно. Това е Сатаната. Викат му Сатан-Кокошката.
— Сатан-Кокошката. — Инспекторът подчерта думата в показанията на Саймън. — Получовек-полупиле, казваш.
Полицаят, който имаше сестра, се изхили.
— Получовек-полупиле, половин халба бира и пакетче чипс, а, шефе?
— Благодаря, полицай. И гледай да не прекаляваш с това „шефе“.
— Но, сър, по телевизията винаги казват „шефе“.
— Тогава го използвай по-умерено. И изгаси тази проклета цигара.
— Да, сър. Извинявай, шефе.
— Не се занасяйте — каза Саймън, — това наистина е много важно. Те говорят за края на света, а също, че това нещо щяло да властва над него и тем подобни щуротии. Това е голям заговор. Трябва всички да ги окошарите. Ще ви помогна да ги накарате да говорят.
— Това ще да е заговор на З. В. Я. Р., нали? Терористите, които ти откраднаха парите. Ти си отишъл при Дългия Боб заради тях, нали така?
— Земляци Величаещи Явлението Реинкарнация. Фенове на Сатаната. Слушайте, казах ви всичко, което знам. Сега трябва да се върнете там.