Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
— Още ли работиш на фара и упътваш корабите? — попита Хенри.
— Дай да те прегърна.
— Много си нежна.
— Елмо Кръмли! Стари мошенико!
— Никога не греши — каза Кръмли, докато тя го стискаше до задушаване в обятията си.
— Да се измъкваме оттук — предложи Констанс. — Хенри? Води!
— Тръгвам.
Напускахме студиото. „Голгота“ — промърморих аз.
Констанс забави ход покрай старинния хълм.
Беше съвсем тъмно. Нямаше луна. Нямаше звезди. Една от тези нощи, когато мъглата рано се плъзга откъм морето и покрива целия Лос Анджелис на височина около петстотин фута. Шумът от самолетите става приглушен, а летищата са затворени.
Загледах се в малкия хълм с надеждата да намеря Христос, възкачил се пиян за последен път.
— И.Х.! — прошепнах аз.
Но облаците се разпръснаха и можах ясно да видя, че кръстовете са празни.
Трима си отидоха — помислих си аз. Кларънс се удави в хартия, на обед д-р Филипс увисна в мрака на „Нотр Дам“, изпускайки едната си обувка. А сега…
— Виждаш ли нещо?
— Може би трябва да пробваме утре.
КОГАТО ОТМЕСТЯ СКАЛАТА ПРЕД ПЕЩЕРАТА. Ако ми стигне куража.
Всички замълчаха в очакване.
— Да се махаме — предложи Кръмли.
Тихо дадох съгласието си.
На излизане Констанс изкрещя някаква мръсотия на пазача и той се сви в кабинката си.
Потеглихме към морето и къщата на Кръмли.
56
Спряхме пред апартамента ми. Изтичах да взема прожекционния апарат за 8-милиметров филм. Телефонът звънна.
Вдигнах го на дванайсетото звънене.
— Е? — чух гласа на Пег. — Защо изчака дванайсет пъти, след като ръката ти беше на слушалката.
— Ама вие, жените, имате страхотна интуиция.
— Какво се е случило? Кой е изчезнал? Кой е легнал в леглото на Баба Меца? Никакъв не се обади. Ако си бях вкъщи, щях да те изхвърля през прозореца. Трудно е да се направи от разстояние, но… изчезвай и да не съм те видяла повече!
— О’кей.
Това я прободе в сърцето.
— Чакай — каза тя тревожно.
— Заповяда ми да се махам.
— Да, но…
— Кръмли ме чака отвън.
— Кръмли! — изписка тя. — Господи, пресвети Боже! Кръмли!
— Той ме пази, Пег.
— От страховете ти? Може ли да те лекува уста в уста? Грижи ли се да закусваш, да обядваш и да вечеряш редовно? Заключва ли хладилника, когато започнеш да напълняваш? Кара ли те да си сменяш бельото?
— Пег!
И двамата се засмяхме.
— Наистина ли излизаш? Мама се връща с полет 67 на Пан Ам в петък. Да ме чакаш! Убийствата да бъдат разгадани, телата погребани, а развратниците — изритани. Ако не можеш да стигнеш до летището, си бъди в леглото, когато мама хлопне вратата. Не си ми казал още, че ме обичаш.
— Пег, обичам те.
— И последно — кой умря?
Хенри, Кръмли и Констанс чакаха до бордюра.
— Жена ми не иска да се движа с вас.
— Влизай — въздъхна Кръмли.
57
Минахме по пустия булевард. Не се мяркаше никаква кола. Оставихме Хенри да разкаже приключенията ни под, през и отвъд стената. Бе някак приятно да чуеш описанието на собственото си бягство от устата на слепец, който жестикулираше с глава, докато душеше наоколо и размахваше ръце в пространството, рисувайки Кръмли там, себе си по средата, мен отдолу, а Звяра — зад нас. Докато Хенри разказваше, ни стана студено и вдигнахме нагоре прозорците. Бе безсмислено. Колата беше открита.
— Именно затова те призовахме, венецианска лудетино, за да ни спасиш — оповести Хенри на финала и свали тъмните си очила. Констанс нервно погледна в огледалото за обратно виждане.
— По дяволите, движим се прекалено бавно.
Изведнъж закова на място и главите ни клюмнаха напред.
Кръмли отвори предната врата.
— О’кей, да разперим криле. Колко е часът?
— Късно е — отвърна Хенри. — Време за жасмина, който цъфти през нощта.
— Наистина ли?
— Не, но звучи добре — усмихна се Хенри пред незримата публика. — Дай бирата.
Кръмли ни раздаде бутилките.
— Предпочитам я с джин — заяви Констанс. — Я, ама то наистина имало!
Включих апарата, заредих го с филма на Рой и загасихме светлините.
— Готови? — натиснах копчето за старт. — Започваме?
Филмът се завъртя.
Върху стените на Кръмли затрепкаха образи. Само за трийсет секунди и в доста разбъркан порядък. Като че ли Рой бе създал бюста на Звяра за няколко часа, а не бе си играл с дни.
— Исусе… — промълви Кръмли.
Всички бяхме замръзнали по местата си.
Приятелят на Красавицата, човекът от „Кафявото бомбе“.
— Няма да гледам — каза Констанс, но не отмести поглед.