Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Усмихна се, представи се като Рафи и покани Харис да започне разказа си от самото начало, още от Ейлат. И Харис разказа всичко. Рафи вече го знаеше (нали току-що бе прочел цялото му досие), но трябваше да провери. Когато се стигна до Багдад, му стана много интересно. Отначало не задаваше почти никакви въпроси. Сетне започна да подпитва, докато Харис отново преживя случилото се в Багдад. Рафи си водеше бележки, освен това всичко се записваше. Най-накрая той се обади от телефона на стената и каза нещо на иврит.
Последното, което направи, бе да благодари на Стюарт Харис, да го поздрави за смелостта и хладнокръвието му, да му напомни никога и пред никого да не споменава за случая и му пожела приятен път до дома. После го пуснаха да си ходи. Един мъж с предпазен шлем, предпазна жилетка и ръкавици взе писмото. Беше снимано и прегледано на рентген. Израелското посолство вече беше загубило един човек в резултат на писмо-бомба и нямаше намерение да губи втори.
Накрая отвориха писмото. Вътре имаше два листа от тънка като лучена ципа хартия за въздушна поща, изписани ръкописно. Текстът беше на арабски. Рафи не говореше арабски, още по-малко можеше да чете на арабски. Никой от останалите в лондонското бюро не можеше, поне не толкова добре, че да разчете заврънкулките на арабския ръкопис. Рафи изпрати дълъг, кодиран доклад по радиото до Тел Авив, сетне написа един още по-пълен в официалния и уеднаквен стил на Мосад, наречен НАКА. Писмото и докладът намериха място в дипломатическата поща и още същата вечер отлетяха от Хийтроу за „Бен Гурион“.
Един куриер с въоръжена охрана пресрещна дипломатическия куриер на самолета, взе брезентовата чанта, предназначена за голямата сграда на булевард „Цар Саул“, където след часа за закуска той се озова на бюрото на ръководителя на Иракския сектор — един много способен млад катса, на име Давид Шарон.
Той знаеше арабски и онова, което прочете на двете тънки като лучена ципа листове, го изпълни със същото чувство, което изпита и когато се хвърли за пръв път от самолет над пустинята Негев, докато се подготвяше за парашутист.
На собствената си пишеща машина, без машинописки и диктофони, той натрака един буквален превод на писмото на иврит. Сетне взе и двете, плюс доклада на Рафи за това, как Мосад се е сдобил с писмото, и отиде при непосредствения си ръководител, директора на отдела за Близкия изток.
В писмото всъщност се казваше, че авторът е високопоставен функционер в най-висшите ешелони на иракския режим и е готов да работи за Израел за пари, но само за пари.
Имаше още малко, и номер на пощенска кутия в Централната поща на Багдад, но същността на нещата се свеждаше до това.
Същата вечер в частния кабинет на Коби Дрор имаше съвещание на високо равнище. Присъстваха той и началникът на бойците Сами Гершон. Освен това Ейтан Хадар, непосредственият началник на Шарон като директор за Близкия изток, на когото беше занесъл писмото от Багдад тази сутрин. Повикаха и самия Давид Шарон.
От самото начало Гершон изпитваше недоверие.
— Не е истинско — рече той. — Досега не съм виждал такъв нагъл, нескопосан и очевиден опит да ни устроят клопка. Коби, няма да изпратя нито един от хората си да го провери. Ще бъде все едно да го пратиш на заколение. Няма да изпратя дори и бобър в Багдад да се опита да установява контакт.
Бобърът е арабин, използван от Мосад да установи предварителен контакт с друг арабин, посредник на най-ниско равнище и далеч по-малко ценен от истински израелски катса.
Като че ли натежаваше мнението на Гершон. Писмото беше лудост, очевиден опит да се подмами старши катса в Багдад, за да бъде арестуван, изтезаван, да му се устрои публичен процес и публична екзекуция. Накрая Дрор се обърна към Давид Шарон.
— Е, Давид, какво мислиш?
Шарон кимна със съжаление.
— Мисля, че Сами почти сигурно е прав. Ще бъде лудост да се изпрати добър агент там.
Ейтан Хадар му хвърли предупредителен поглед. Както става обикновено, между отделите съществуваше съперничество. Не бе необходимо победата да се поднася на Гершон на тепсия.
— Деветдесет и девет процента това е клопка.
— Само деветдесет и девет ли? — пропита закачливо Дрор.
— А единият процент, млади приятелю?
— О, просто една глупава мисъл. Хрумна ми, че все пак съществува един процент вероятност.
Настъпи мъртво мълчание. Думата увисна във въздуха като открито предизвикателство. Гершон въздъхна дълбоко. Коби Дрор се обърна към ръководителя до сектора за Ирак. Шарон пък съзерцаваше върховете на пръстите си.