Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Ослицата, като видя ангела господен, лепна под Валаама. Разгневи се Валаам и начена да бие ослицата с тояга.
Тогава господ отвори устата на ослицата и тя продума на Валаама: какво ти сторих, та ме биеш ето вече трети път?
Валаам каза на ос лицата: задето се поруга с мене; да имах в ръка нож, сега те бих убил.
А ослицата каза на Валаама: не съм ли аз твоята ослица, която ти яздиш отначало и до днес? Имала ли съм навик тъй да ти правя? Той отговори: Не.
И отвори господ очите на Валаама, и той видя ангела господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, поклони се и падна ничком.
И каза му ангелът господен: защо би ослицата си ето вече три пъти? Аз излязох да (ти) попреча, защото пътят (ти) не е прав пред мене; и ослицата, като ме виждаше, отбиваше се от мене ето вече три пъти; ако да не беше се отбивала от мене, щях да те убия, а нея щях да оставя жива.
И рече Валаам на ангела господен: съгреших, понеже не знаех, че ти стоиш на пътя пред мене; и тъй, ако това ти е неугодно, аз ще се върна.
И рече ангелът господен на Валаама: иди с тия люде; само говори това, което аз ще ти казвам. И отиде Валаам с Валаковите князе“ (Числа, гл. 22, ст. 23–35).
"И застана ангелът господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда и от едната, и от другата страна" (Числа, гл. 22, ст. 24).
Тази история завършила с това, че еврейският народ получил трикратна благословия от устата на Валаам, за велика ярост на царя на моавитците, който възкликнал: „Аз те повиках да прокълнеш враговете ми, а ти ги благославяш ето вече трети път; бягай прочее в земята си; аз исках да те почета, но ето, господ те лишава от почести“ (Числа, гл. 24, ст. 10–11).
Скоро ще видим как евреите се отплатили на Валаам за благословията му.
Цар Валак сменил гнева си с милост: глава 25 съобщава, че потомците на Иаков се разположили много спокойно между моавитците и мадиамците. Тази армия от 600 000 въоръжени воини, готова да изтреби и поданиците, и съюзниците на цар Валак, не помисля вече за битки. Без примирие, без преговори се възцарил мир: еврейският народ се слива дружески със съседите — мадиамци и моавитци. „Израил живя в Ситим и народът начена да блудствува с дъщерите на Моав; и приканваха те народа да принася жертви на боговете им, и народът ядеше (жертвите им) и се кланяше на боговете им“ (Числа, гл. 25, ст. 1–2).
Това, разбира се, никак не допадало на левитите, на които езическите жреци отнемали печалбата. И тогава Финеес, синът на първосвещеника Елеазар, като видял как един евреин, на име Зимри, влизал в дома на прекрасната мадиамка Хазви, ги последвал „в спалнята“ и промушил „и двамата: израилтянина и жената в корема й“ (ст. 8). Малко преди това бог изпратил на своя народ за наказание пореден мор: двадесет и четири хиляди души вече успели да измрат. Ударът от меча на Финеес зарадвал много бог и той незабавно ликвидирал епидемията. Сега бог направо заповядал на Моисей да подготви всеобщо изтребление на моавитците и мадиамците (ст. 16–18).
Преди да изпълни този божествен план, Моисей отново прибягва към преброяване, защото били минали вече 38 години, откакто евреите заминали от Египет. За тези 38 години еврейският народ се обновил, понеже, както вече отбелязахме, бог предупредил емигрантите, че нито един от напусналите Египет не ще влезе в „земята обетована“, с изключение на Иисус и Халев. Статистиката на Моисей отново дала числото 601 730 човека „от 20 години и нагоре“, способни да носят оръжие, сега вече без да се смятат левитите, които били 23 000 (ст. 26).
Изпълнявайки „божието повеление“, „израил“ се заел с изтребването на народите, които им оказали братско гостоприемство. За тази цел били отбрани по хиляда човека от всяко коляно — всичко 12 000 „отмъстители божи“ (гл. 31). Особено се струпало на мадиамците: всички мъже от този народ били изтребени, включително и „пет царе“. Евреите „убили с меч“ също Валаам, сина на Веор, този великолепен пророк, който неотдавна ги благословил.
„Мадиамските пък жени и децата им синовете израилеви ги взеха в плен; а всичкия техен добитък, и всичките им стада, и всичкия им имот заграбиха; всичките им градове в техните владения и всичките им села с огън изгориха“ (Числа, гл. 31, ст. 9–10).
Но на Моисей това избиване му се сторило малко и той се разгневил „на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се бяха върнали от война, па им рече: (защо) оставихте живи всички жени?… И тъй, избийте всички деца от мъжки пол, избийте и всички жени, които са познали мъж на мъжко легло; а всички деца от женски пол, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си“ (Числа, гл. 31, ст. 14–15, 17–18).