Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Той си припомни разни истории и кимна.
— Наблюдавала съм призоваване от друг свят — потръпна тя и поглади с две ръце плитките си, сякаш издигайки по този начин защита и за разума, и за тялото си. — Да призовеш от друг свят е голямо зло, защото никой не притежава контрол над чуждоземната сила. Ти наруши волята на Черните качулки, когато бях животно, побягнало да се спаси от тях. Превърна змията, с която исках да те предупредя, в лисица. А когато Качулките почти ме бяха лишили от силата ми — тя усука краищата на плитките си около китките, като ги милваше и притискаше към малките си гърди, — ти отново им се противопостави и ме освободи за втори път. Ако бе роден тук, това никога нямаше да се случи, защото силата ни е подчинена на установени закони. Твоята е свободна от тази зависимост и затова може да ги нарушава — както ножът отряза това… — и тя докосна слепоочието си.
— Значи фигурите от камъни те принудиха да слезеш от платото, така ли?
— Да. Такий, когато заклаха, е мой едноутробен брат — той беше кръв от кръвта ми и плът от плътта ми. Пребиха го, за да го принудят да ме привлече, и аз не можех да се противопоставя. Но когато го заклаха, те ме освободиха — за голям свой ужас, както ще се увери след време Тузут.
— Разкажи ми за своята страна. Кои са Черните качулки и защо ти поставиха рога? Не си ли като тях, щом притежаваш силата?
Но Такия не отговори веднага. Нито пък свали бариерата, както се надяваше той.
Откъсна дълъг косъм от главата си и започна да плете между пръстите си сложи и усукани плетеници от възелчета. След миг Крейк вече не виждаше нито белите й пръсти, нито черния косъм, който се премяташе между тях. Виждаше картините, които тъчеше пред погледа му.
Обширна земя, предимно пустинна. Откъслечните впечатления, които бе събрал от Калуф и от търговците, се превърнаха в ярки живи картини. Разпръснати тук-там малки имения, управлявани от дребни владетели, нови селища, изградени от заселници, които пристигат с огромни каруци от южните райони, придружени от малки и големи стада и от грижливо отгледаното потомство. Спират по пътя за по един сезон, за да засеят и ожънат, докато най-после изберат място, където да пуснат корени. Малки градчета държави, защищавани от Черните качулки — притежателите на есперианска сила, които се женят само помежду си.
Такия и нейният брат, които произхождат от простолюдието — нещо, което наистина се случва понякога, макар и рядко. Внимателно следени от Черните качулки. Откритието, че са някаква нова мутация, което ги обрича на най-различни експерименти. Покровителството, което им дава за известно време местният владетел, защото иска Такия да му стане жена.
Невъзможността да я вземе без нейното съгласие. Защото силата й ще изчезне, ако девствеността й бъде отнета насила. А той иска да подчини именно силата й, за да я противопостави на всевластието на Черните качулки. Затова решава да бъде търпелив и се захваща кротко да я ухажва. Но Черните качулки го изпреварват.
Отвличат я и краят, който са й намислили, не се свежда само до нейното умъртвяване. И тя го разкри пред очите на Крейк откровено и подробно, без да спестява и най-ужасяващите и позорни унижения.
— Но в такъв случай Качулките са голямо зло?
— Не съвсем — размота тя косъма и внимателно го постави в огъня. — Те вършат и много добрини и без тях хората щяха да страдат. Но аз, Такия, съм различна. А като се омъжа, и децата ми ще бъдат различни. И не се знае колко различни. Качулките не желаят нищо да се променя, според тях това би довело до гибелта им. Затова искат да ме използват за собствените си намерения. Но аз, Такия, няма да го разреша!
— Не, ти няма да го разрешиш.
Внезапният му и категоричен изблик го сепна. В момента Крейк желаеше само едно — да премери сили с Черните качулки, които бяха планирали такова систематично преследване.
— Какво смяташ да правиш сега? — запита той поуспокоен и в очакване тя да сподели мислите си с него.
— Това място е силно. Ти ли го пречисти?
Той кимна нетърпеливо.
— Така и предположих. Роденият в този свят не би могъл да го направи. Хората, които минават оттук, все още не знаят. И няма да ни безпокоят — освен с жертвоприношенията си.
Задоволството й му се стори възмутително. Да лежат тук и да живеят от подаянията на пътуващите по реката, не бе особено привлекателна перспектива.
— Тази каменна постройка е по-стара и по-солидна от Сампур — продължи тя. — Трябва да е била крепост на хората, които са владеели тези земи и са изчезнали дълго преди да се появим ние, южняците. Ако бъде възстановена, никой от околните замъци няма да може да се сравнява с нея.