Смъртта на императора

— Как се озовахте насам? — осведоми се Гаспарино. — Дъртият да не ви е направил тъмничар на мястото на Манфредо? Пуснете ни да избягаме и аз ще ви възнаградя с един милион долара.

— Един милион долара? Избий си го от главата! Ти и един цент имущество нямаш. Ще ти бъде отнето всичко, дори жалкия живот.

— Защо? Аз нищо не съм сторил.

— Нищо ли, мерзавецо? Попитай този тук! Грандприз остави светлината на фенера да падне върху Стернау, който бе влязъл зад него. Кортейо го позна.

— Стернау! — скръцна зъби той.

Тогава се размърдаха и брат му и племенницата. Извърнаха се и съгледаха Стернау.

— Той е свободен! — изкряка Хосефа.

— Значи Сатаната ни подведе! — изсъска Ландола и добави едно ужасно проклятие.

— Да, подведе ви — викна Стернау — и Бог започна своя съд! Ще напуснете тоя зандан, само за да бъдете разпитани и наказани.

— Ба! — присмя се Ландола. — Кой ще ни принуди да признаем?

— Ние не се нуждаем от признанията ви. Вината ви е доказана. Но все пак има средства да ви се развържат езиците.

Стернау напусна с Грандприз килията и отново заключи.

— А сега ще ни покажеш най-напред плана на тези подземия и ходници — каза после на Манфредо и се отправиха обратно към стаята на Хиларио, в чието писалище намериха плана.

Онзи, който го държеше в ръка, не се нуждаеше от водач. Толкова обърканите отделни части също се съединяваха една с друга. Стернау сега поиска да види секретните книжа на стария. Той бе отведен от безволевия Манфредо в килията, в която сеньорита Емилия бе направила своите преписи. Исполинът прехвърли отгоре-отгоре наличните документи, след което прегледа куфарите и сандъците. Ето как откри накитите и скъпоценните съсъди, на които вече се бе дивила Емилия. Гледайки искрящите скъпоценности, попита:

— Кому принадлежи всичко това?

— На чичо! — пророни треперещ Манфредо.

— Хайде бе! На него? И откъде го има?

— Манастирът престана да съществува и нещата останаха без господар.

— Тъй, тъй! Те ще си намерят истинския. А сега да видим галерията, която води на открито.

Манфредо отново бе принуден да се подчини. След десетина минути стояха пред тайния изход, който бе препречен от сякаш случайно попаднали тук каменни отломъци. Беше достатъчно да се отърколят три-четири блока, за да се открие достатъчно голям отвор за удобното преминаване на един човек.

— Всичко се нарежда чудесно! — рече Курт на Стернау, разбира се, на немски, за да не бъде разбран от Манфредо.

— Кое? — понита докторът.

— Този таен изход и двестата войника, които трябва да дойдат точно в четири часа.

— Къде трябваше да ги срещне Манфредо?

— Долу, където започва манастирският път. Замислена е привидна размирица, само за да се подведе императора да не напусне Мексико. Длъжни сме да я предотвратим, както заради него, така и заради Хуарес.

— А и заради жителите на това градче, защото така наречените войници при всички случаи ще са насъбрани с барабан разбойници и грабители.