Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
За да може да проникне в останалите компютри, не бе достатъчно да отвори огледалното копие на твърдия диск на Микаел, съхранявано на сървъра в Холандия. Неговият компютър също трябваше да е включен в мрежата. Имаше късмет. Микаел Блумквист явно се намираше на работното си място и компютърът му работеше. Тя изчака десетина минути, но не установи признаци на каквато и да било дейност. Предположи, че го е пуснал вероятно за да посърфира из интернет, след като е отишъл в офиса, и после го е оставил включен, докато върши нещо друго, или пък използва лаптопа си.
Трябваше да действа внимателно. През следващия час Лисбет Саландер проникна последователно във всички компютри и свали електронни писма от Ерика Бергер, Кристер Малм и една непозната за нея служителка на име Малин Ериксон. Накрая откри настолния компютър на Даг Свенсон, който съгласно системната информация представляваше стара версия на „Макинтош Пауър ПС“ само със 750 мегабайта твърд диск. Тоест това бе някакъв забравен сандък, който най-вероятно се използваше като пишеща машина от временни служители. Апаратът бе включен в мрежата, което означаваше, че Даг Свенсон в настоящия момент седи в редакцията на „Милениум“. Лисбет свали съдържанието на електронната му поща и прегледа твърдия му диск. Откри папка, която носеше краткото име „Зала“.
РУСИЯТ ВЕЛИКАН беше недоволен и неспокоен. Току-що бе получил в брой 203 000 крони печалба от трите килограма метамфетамини, доставени на Маге Лундин в края на януари. Това бе неочаквано голяма сума и доста добра печалба за няколко часа работа, която се състоеше в получаването на наркотичните вещества от куриера, съхраняването им за известно време, доставянето им на Маге Лундин и инкасирането на петдесет процента от печалбата. Нямаше съмнение, че МК „Свавелшьо“ може да завърта подобен оборот всеки месец, а бандата на Лундин представлява само една от три операционни единици. Другите две се намираха в околностите на Гьотеборг и Малмьо. Заедно трите групировки можеха да му донесат повече от половин милион крони печалба месечно.
Въпреки това се чувстваше толкова неспокоен, че отби колата до банкета на пътя и изключи двигателя. Не бе спал от около трийсет часа и бе замаян. Отвори вратата, излезе навън и уринира. Бе хладна ясна нощ. Намираше се до поле в близост до Йерна.
Въпросът бе принципен. На четиристотин километра от Стокхолм бе значително по-трудно да се сдобиеш с амфетамини, а търсенето на шведския пазар безспорно бе голямо. Останалото беше въпрос на логистика – как да бъде транспортиран желаният продукт от точка А до точка Б, или по-точно казано – от един подземен офис в Талин до пристанище Фрихамнен в Стокхолм.
Проблемът оставаше нерешен – как трябва да се подходи, за да се осигури редовно транспортиране на стока от Естония до Швеция? Това бе най-важният въпрос и слабото звено на веригата, защото след дълги години на усилия те все още разполагаха единствено с временни решения и постоянно трябваше да импровизират.
А и в последно време машината беше започнала все по-често да скърца. Русият великан се гордееше с организационните си способности. В продължение на няколко години успя да създаде една добре смазана машина от контакти с помощта на пропорционални дялове от възнаграждения и санкции. Сам обиколи страната, откри партньори, договори с тях условията на работа и осигури доставянето на стоката на точното място.
Възнаграждението се изразяваше в стимула, който подизпълнител като Маге Лундин получаваше – добра и сравнително нерискова печалба. Системата беше безупречна. Маге Лундин получаваше стоката, без да си мръдне пръста – не му се налагаше да предприема трудоемки пътувания, за да закупи въпросните вещества, нито пък бе принуден да води преговори с всякакви хора, които можеха да се окажат полицаи или членове на руската мафия, както и лесно да го изиграят. Лундин знаеше, че русият великан реализира доставката, след което прибира петдесет процента.
При възникване на някакви усложнения прибягваше до наказания, което напоследък се случваше все по-често. Един разговорлив уличен дилър, който знаеше твърде много за мрежата, за малко да издаде МК „Свавелшьо“. Наложи се русият великан да се намеси и да го накаже.
А той умееше да наказва.
Великанът въздъхна.
Чувстваше, че цялата дейност става все по-сложна за следене. Чисто и просто бе твърде многостранна.
Запали цигара и опъна крака до банкета на пътя.