Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— А адрес? — попита Коваленко.
— Нали разбирате, това не е титулярът на сметката — каза банкерът. — Тази информация нямам право да разкрия. Но „Ахерн и съдружници“ е регистрираният агент — там се получават свързаните със сметката поща и запитвания. Сигурен съм, че ще ви услужат.
— И аз — каза Коваленко. — Но не моля тях, а вас.
— Разбирам, но… дори да оставим настрана протокола, истината е, че не разполагам с информацията, която ви трябва.
— Не знаете с кого въртите бизнес, така ли? — попита Коваленко.
Уорън не обърна внимание на заяждането.
— Немалка част от нашите клиенти предпочитат този вид взаимоотношения. Делата им се движат от регистрирани агенти. — Натисна още няколко клавиша и се чу жужене на принтер.
Коваленко сведе поглед към подадения му лист.
ТОМАС АХЕРН & СЪДРУЖНИЦИ
КОУП СТРИЙТ №210
ДЪБЛИН, РЕПУБЛИКА ИРЛАНДИЯ
— Ирландия — измърмори той.
— Сигурен ли сте, че не искате питие или нещо?… — попита отново Уорън.
— Да — каза Коваленко. — Ако ми позволите да хвърля един поглед на движението по сметката — депозити, тегления, — ще си тръгвам.
Банкерът се размърда на стола си и примижа извинително.
— Боя се, че не мога. — А после физиономията му грейна изведнъж. — Освен, разбира се… ако имате съдебно нареждане?
Коваленко стисна устни и простена вътрешно. ФБР нямаше право на достъп до засекретена информация в страни извън САЩ, така че банкерът беше прав да иска съдебно нареждане за разкриването на подобни данни. Само че получаването на такова нареждане беше практически невъзможно, особено ако си притиснат от времето — състоеше се от четиринадесет стъпки, всяка от които изискваше участието на адвокат и съдия. Съдебно нареждане. От самата мисъл за това на Коваленко му се пригади. Щеше да отнеме години. Изправи гръб и впери поглед в банкера.
— Говорим за разследване, пряко свързано с борбата с тероризма.
Уорън примигна, но иначе не личеше да е впечатлен. Коваленко можеше да се свърже с МИ-5 веднага щом се върне в Лондон. Но едва ли щеше да постигне нещо. Да поискаш от банка в Джърси името на титуляра по сметка, беше като да поискаш от свещеник протокол от нечия изповед, даде си сметка той.
— Съжалявам — каза Уорън и отклони поглед. — Боя се, че просто нямаме такава практика. Нашите закони…
— Вашите закони защитават престъпници и терористи — изсъска Коваленко.
Усещаше как лицето му се зачервява, а кръвното му удря тавана. Направи опит да се успокои, да намери „вътрешния си център“, но не му се получи. А после му хрумна, че точно такива неща водят до инфаркт.
Хеликоптерът се отлепи от площадката и се издигна над земята. Коваленко гледаше към смаляващия се под него остров. Тези офшорни банки, мислеше си той, са чиста проба престъпни организации. Ако зависеше от него, би направил така, че всички фирми, компании и корпорации по света, и най-вече банките, да са „прозрачни“. Това щеше да сложи край на голяма част от престъпленията, включително на тероризма. Само тази едничка стъпка щеше да е достатъчна. Банковата тайна имаше едно основно предназначение и то беше да се перат пари, да се крият пари или да се крадат пари. Сложи край на мръсните пари и ще си на крачка от края на мръсния бизнес.
Трябваше да се успокои все пак. Коремно дишане с бавно, продължително издишване. Поне разполагаше с номера на сметката и още по-важно — с името на регистрирания агент. Именно този агент беше получавал кореспонденцията, свързана с банковата сметка, включително и архив на осъществените транзакции. Оставаше да се разбере дали агентът е препращал тази информация към клиента си, или я е пазел „на склад“ до поискване.
Коваленко се надяваше да е второто. Но каквото и да имаше агентът, Коваленко щеше да го измъкне от него. Защото ако не друго, в Ирландия познаваха вкуса на тероризма.
21.
Всичко беше въпрос на това накъде ще завиеш, щом се качиш на самолета. Ако завиеш наляво, все едно си се включил в бързата лента, а ако свърнеш надясно — най-вероятно сам си плащаш пътя. Майк Бърк беше завил надясно и сега пътуваше в секцията с най-евтините места. Ред 381 място А, на десет реда от тоалетните, но пък до прозореца. И на път за Дъблин.
Прибираше се от сватбата на сестра си Меган, която се бе състояла в селска църква — като излязла от пощенска картичка — в Нелисфорд, Вирджиния, родния град на Бърк.
Връщаше се за пръв път в Щатите след смъртта на Кейт и бе направил всичко по силите си да се държи приемливо, дори бодро. Успокоил беше тревогите на родителите си, а въпросите им беше отклонил. Справял се добре, всичко било наред, най-лошото било отминало и останало зад гърба му…