Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Той се наведе да обуе чорапите си, а очите й останаха приковани в кожата му - гола, гладка и златиста...
- Относно спането - каза той. - Аз ще спя на пода.
Тя си помисли, че много би искала да е в това огромно легло заедно с него.
- Не бъди глупав, Рейдж. И двамата сме възрастни. А леглото е достатъчно голямо в него да спят шестима.
Той се поколеба.
- Добре. Обещавам да не хъркам.
А можеш ли също така да обещаеш да не я докосваш?
Облече черна риза с къси ръкави и обу тежки ботуши. След Това втренчи поглед в металния шкаф, който заемаше цяла една стена, от пода до тавана.
- Мери, защо не се върнеш в спалнята? Имам нужда от минутка усамотение. О’кей?
Тя се изчерви и се обърна.
- Съжалявам, не исках да наруша личното ти пространство... Той хвана ръката й.
Не е това. Възможно е да не ти хареса онова, което ще видиш. След днешния ден едва ли бяха останали много неща, които биха могли да я шокират.
- Давай - прошепна. - Прави... каквото трябва.
Рейдж погали китката й, след това отвори металния шкаф. Извади празен черен кожен кобур, преметна го през рамо и го закопча под гърдите си. После широк полицейски колан. Но по него, както и в кобура, нямаше нищо.
Погледна я. И извади оръжията.
Два дълги кинжала с черни остриета, които прибра в ножниците на гърдите си с дръжките надолу. Лъскав пистолет, чийто пълнител провери с бързи и уверени движения, преди да го сложи в кобура на бедрото си. Шурикени и матовочерни пълнители, които затъкна в колана си. И още един по-малък нож, който скри някъде. Свали от закачалката дългото си черно кожено палто, облече го и потупа джобовете. Извади още един пистолет от металния шкаф с оръжията, огледа го набързо и го скри в кожените гънки. Пусна още няколко шурикена в джобовете си. И още една кама.
Обърна се с лице към нея, а тя започна да отстъпва.
- Не ме гледай така, сякаш съм непознат, Мери. Под всичко това съм пак самият аз.
Тя не спря, докато не се удари в леглото.
- За мен си непознат - прошепна тя.
Лицето му стана твърдо като камък, а гласът му - безизразен.
- Ще се върна преди зазоряване. Излезе без никакво колебание.
Мери не знаеше колко дълго е седяла с поглед, втренчен в килима. Но когато вдигна глава, отиде право до телефона и грабна слушалката.
24
Бела отвори вратичката на фурната, хвърли поглед на вечерята и се предаде. Каква отврат.
Грабна две кухненски кърпи и извади тавичката с рулото „Сте-фани". То се беше свило и вече не заемаше целия съд, а отгоре бе –почер-няло и напукано. Не ставаше за ядене. Беше по-подходящо за строителен материал, отколкото за вечеря. Още няколко подобни готварски пости-жения и малко хоросан и щеше да има стената около терасата, която искаше.
Затвори вратичката с хълбок. Беше готова да се закълне, че супер-модерната печка „Викинг" я гледа гневно. Лошите чувства бяха взаимни. Брат й беше обзавел къщата й и се бе постарал тя да има само най-доброто. Ривендж винаги вършеше нещата по този начин. За него нямаше никакво значение, че тя предпочита да има старомодна кухня и скърцащи врати и да гледа с обич как домът й остарява заедно с нея. Бог да й е на помощ, ако възрази срещу всичките тези мерки за сигурност. Единственият начин да й разреши да се премести беше да го остави да се погрижи домът й да бъде защитен от пожар и куршуми, да го направи непревземаем като музей.
Да, не беше много весело да имаш брат, който обича да командва и е с манталитета на надзирател.
Взе тавата и тръгна към френския прозорец. И в този миг звънна телефонът.
Вдигна слушалката с надеждата да не е Ривендж.
- Ало?
След кратка пауза, чу:
- Бела?
- Мери! Звънях ти по-рано през деня. Изчакай за секунда да нахраня енотите. - Остави телефона на масата, излезе бързо в двора, изсипа храната и се върна. Пусна тавата в мивката и вдигна отново слушалката. - Как си?
- Бела, трябва да те попитам нещо. - Гласът на приятелката й беше напрегнат.
- Разбира се. Мери. Какво не е наред?
- Ти... една от тях ли си?
Бела се отпусна тежко на един от столовете до масата.
- Питаш дали съм различна от теб?
- Да.
Бела погледна към изкуственото езеро, в което плаваха рибки. Досега всичко тук бе толкова спокойно, помисли си.
- Да, Мери. Различна съм. По линията до нея долетя въздишка.
- О, слава Богу!
Не мислех, че за теб ще бъде облекчение да го знаеш.
- Така е. Аз... Наистина трябва да поговоря с някого. Толкова съм объркана.