Ангел с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321593
- Переводчик: Александр Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ангел с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
— Те го наблюдават — прошепна тя на Магнус.
— Естествено — каза Магнус. Очите му проблеснаха като на котка, докато оглеждаше стаята. — Виж го само. С лице на паднал ангел и очи като нощно небе. Той е много хубав, а вампирите харесват това. Аз също нямам нищо против — ухили се Магнус, — черна коса със сини очи е любимата ми комбинация.
Теса вдигна ръка, за да приглади бледорусите кичури на Камила.
Магнус сви рамене.
— Никой не е съвършен.
На Теса й бе спестена нуждата да отговори. Уил бе намерил свободни места и им махаше да дойдат с облечена в ръкавица ръка. Тя се опита да не обръща внимание на това как го зяпаха вампирите, като позволи на Магнус да я отведе до местата. Вярно бе, че е красив, но какво значение имаше това за тях? Не бе ли само храна?
Тя седна с Магнус от едната й страна и Уил от другата, като меките й кадифени поли изшумоляха като листа, понесени от вятъра. Стаята бе хладна, не като стая, пълна с хора, които биха я затоплили с телата си. Ръкавът на Уил разкри кожата му, когато вдигна ръка да потупа джоба на палтото си, и тя видя, че е настръхнал. Зачуди се дали на спътниците на вампирите винаги им е студено.
Из стаята се разнесе шепот и Теса откъсна очи от Уил, за да погледне към сцената. Светлината от свещниците не стигаше до края на стаята. Част от нея бе покрита със сенки и дори вампирските очи на Теса не можеха да видят какво се движи в тях, докато Де Куинси не се появи на сцената.
Публиката притихна. Тогава Де Куинси се ухили. Усмивката му бе лудешка, разкри зъбите му и буквално преобрази лицето му. Изглеждаше див и свиреп, като вълк. Разнесе се тих шепот на възхищение, така както хората се възхищаваха на особено добър актьор.
— Добър вечер — каза Де Куинси. — Добре дошли, приятели. Тези от вас, които се присъединиха към нас… — и той се усмихна на Теса, която бе твърде изнервена, за да отвърне на погледа му, — са горди Синове и Дъщери на нощта. Ние не превиваме шия под хомота, наречен Закон. Ние не служим на нефилимите. Нито ще се откажем от древните си обичаи заради прищевките им.
Бе невъзможно да не се види какъв ефект има речта на Де Куинси върху Уил. Той бе изпънат като лък, ръцете му бяха стиснати в скута, а вените на врата му изпъкнаха.
— Сега си имаме затворник — продължи Де Куинси. — Неговото престъпление е, че е предал Децата на нощта. — Той огледа изпълнените с очакване вампири. — И какво е наказанието за измяна?
— Смърт! — извика жената, наричаща се Делила. Тя се бе изправила от стола си и ужасно нетърпение разкривяваше лицето й.
Другите вампири подеха вика й.
— Смърт! Смърт!
Още фигури излязоха от сенките в края на сцената. Двама мъже вампири влачеха съпротивляващ се човек. Черна качулка скриваше лицето му. Теса можеше да види, че е слаб и вероятно млад — и мръсен. Дрехите му бяха парцаливи, голите му крака оставяха кървави следи по дъските. Вампирите го довлякоха до стола и го стовариха върху него. Теса ахна съчувствено. Усети как Уил се напряга зад нея.
Мъжът продължи да се съпротивлява слабо, като насекомо, набучено на игла. Вампирите приковаха китките и глезените му към стола и след това отстъпиха назад. Де Куинси се ухили и издължените му зъби блеснаха като мраморни, докато наблюдаваше тълпата. Теса усещаше нетърпението на вампирите.
Гладът им.
Те вече не приличаха на публика от изискани хора, отишли на театър.
Бяха като лъвове, очакващи плячка, приведени напред в столовете си, с широко отворени очи, със зинали усти.
— Кога? — попита Теса нетърпеливо. — Кога можеш да призовеш Анклава?
Гласът на Уил бе дрезгав.
— Когато пролее кръвта му. Трябва да видим как го прави.
— Уил…
— Теса — прошепна той истинското й име и стисна ръката й, — мълчи!
Теса неохотно насочи вниманието си към сцената, където Де Куинси се приближаваше до окования затворник. Спря се до стола, протегна се и тънките му бели пръсти погалиха рамото на мъжа, леко, като докосване с перце. Мъжът се разтърси в конвулсии на ужас, когато ръката на вампира се плъзна от рамото към врата му. Де Куинси постави два пръста върху него, като доктор, проверяващ пулса.
На единия си пръст Де Куинси носеше сребърен пръстен. Теса видя, че от едната страна е заострен по начин, който го превръщаше в острие, когато Де Куинси свиеше юмрук. Среброто проблесна и затворникът изпищя, първият звук, който бе издал. Имаше нещо познато в него.
Тънка червена линия проблесна на шията му. Кръвта се стече към трахеята му. Затворникът започна да се гърчи, докато Де Куинси, чието лице се бе превърнало в ухилена маска на глада, докосна с два пръста червената течност. Той ги вдигна до устата си. Тълпата съскаше и стенеше, едва удържаща се на местата си.