Ангел с часовников механизъм

— О! — Теса не можа да сдържи изненаданото си възклицание.

С усмивка Магнус скочи на мраморната маса в центъра на стаята и се отпусна на една страна, подпрял глава с ръка.

— Никога ли не си виждала как магьосник прави магии?

Уил въздъхна пресилено.

— Моля, въздържай се от това да я дразниш, Магнус. Предполагам, Камила ти е казала, че тя знае съвсем малко за света на сенките.

— Каза ми — отвърна Магнус спокойно, — но е трудно да го повярвам, предвид това, което умее. — Очите му се спряха на Теса. — Видях лицето ти, когато целунах ръката ти. Веднага разбра кой съм, нали? Разбра какво знае Камила. Има някои магьосници и демони, които могат да приемат каквито си поискат форми. Но за пръв път чувам за някой с твоето умение.

— Не е сигурно, че съм магьосница — каза Теса. — Шарлот каза, че нямам знака на магьосник.

— О, магьосница си, довери ми се. Това, че нямаш прилепови уши… — Магнус видя как Теса се намръщи и повдигна вежди. — О, но ти не искаш да си магьосница? Идеята те отвращава.

— Просто не съм предполагала… — прошепна Теса, — че съм нещо друго, а не човек.

Гласът на Магнус се изпълни със съчувствие.

— Горкичката. Сега знаеш истината и няма връщане назад.

— Остави я на мира, Магнус — каза Уил с остър глас. — Трябва да претърся стаята. Ако не можеш да помогнеш, поне не тормози Теса.

Той мина покрай голямото дъбово бюро в центъра на стаята и започна да преравя листата върху него.

Магнус намигна на Теса.

— Ревнува — прошепна й той съучастнически.

Теса поклати глава и се приближи до най-близкия рафт с книги. Върху него имаше една, обърната така, че да се вижда коя е. Страниците й бяха изрисувани със светли, сложни фигури, а някои от илюстрациите светеха, сякаш са нарисувани със златна боя. Теса ахна.

— Но това е Библия!

— Нима това те изумява? — попита Магнус.

— Смятах, че вампирите не могат да докосват святи предмети.

— Това зависи от вампира — колко дълго е живял, в какво е вярвал. Самият Де Куинси колекционира стари Библии. Според него в малко книги има толкова кървища.

Теса погледна към затворената врата. Зад нея не се чуваха гласовете на останалите.

— Няма ли да предизвикаме коментари за това, че се крием тук. Другите вампири ни зяпаха, докато идвахме насам.

— Зяпаха Уил — в някои отношения усмивката на Магнус бе точно толкова изнервяща, колкото и тази на вампирите, въпреки че той нямаше остри зъби. — Уил не изглежда наред.

Теса погледна към Уил, който ровеше в чекмеджетата на бюрото с покритите си в ръкавици ръце.

— Ти понеже си картина шедьовър… — отвърна Уил.

Магнус не му обърна внимание.

— Уил не се държи като другите ратаи. Например, не гледа господарката си със сляпо обожание.