Ангел с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321593
- Переводчик: Александр Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ангел с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
— Той е никой — рече Де Куинси, — и ти го знаеш. Наистина ли искаш да разрушиш съюза ни заради един нищо и никакъв мундан?
— Малко повече от един! — извика Шарлот и извади хартията, която Уил бе взел от библиотеката. Теса не бе видяла кога й я бе предал, но явно бе успял да го направи.
— Какви са тези заклинания? Наистина ли смятахте, че няма да разберем? Черните магии са абсолютно забранени от Съглашението!
Лицето на Де Куинси издаде изненадата му.
— Къде намерихте това?
Шарлот сви устни.
— Няма значение.
— Каквото и да си мислите, че знаете… — започна Де Куинси.
— Знаем достатъчно! — извика Шарлот, а гласът й бе изпълнен с гняв. — Знаем, че ни мразите, че ни презирате, че целият съюз е една лъжа!
— И вече е престъпление да не харесваш ловците на сенки, така ли? — попита Де Куинси, ала в гласа му я нямаше предишната самоувереност. В него се долови тревога.
— Не си играй с нас — сопна му се Бенедикт, — след всичко, което направихме за вас, след като прокарахме Съглашението като Закон… Защо, Алексей? Опитахме се да ви направим равни на нас…
Лицето на Де Куинси се изкриви.
— Равни? Та вие не знаете значението на думата. Не можете да се откъснете от предразсъдъците си, от вярата в превъзходството ви по рождение, за да я разберете. Къде са ни местата в Съвета? Къде ни е посланикът в Идрис?
— Но това… е нелепо — каза Шарлот, но лицето й бе пребледняло.
Бенедикт я погледна нетърпеливо.
— И няма никакво значение. Никое от тези съображения не извинява поведението ти, Де Куинси. Докато стоеше редом с нас и се правеше, че искаш мир, зад гърба ни си нарушавал Закона и си ни се подигравал. Предай се, кажи ни каквото искаме да знаем и може да пощадим клана ти. Иначе няма да има милост.
Тогава заговори друг вампир. Бе един от мъжете, които бяха влачили Натаниъл за стола. Косата му бе като огън, лицето му бе гневно.
— Вече нямаме нужда от доказателства, че нефилимите са били неискрени в обещанията си за мир. Нападнете ни, ловци, ако смеете, и войната започва!
Бенедикт се ухили като черепа на смъртта.
— Добре — каза той и запрати камата си към Де Куинси. Оръжието изсвистя във въздуха и се заби в гърдите на червенокосия вампир, който бе препречил пътя на острието към своя господар. Той избухна в кървав облак, а другите вампири изкрещяха. С вой Де Куинси се спусна към Бенедикт. Другите вампири се съвзеха от паниката си и го последваха.
За броени мигове стаята се превърна в кървава арена и невъобразим хаос.
Но този хаос изведе Теса от вцепенението й. Тя подхвана полите си, хукна към сцената и коленичи до стола на Натаниъл. Главата му бе килната на една страна, очите му бяха затворени. Кръвта вече се стичаше от раната му много по-бавно. Теса го хвана за ръкава.
— Нат — прошепна тя, — аз съм.
Той изпъшка, но не отговори. Теса прехапа устни и започна да го освобождава от оковите, стягащи китките му. Те бяха от здраво желязо, подсилени с пирони, предвидени да удържат дори силата на вампир. Дърпаше ги с пръсти докато не започнаха да кървят, ала оковите не поддаваха. Само да имаше един от ножовете на Уил!
Тя погледна към стаята. Все още бе задимено от пушека. Сред тъмнината виждаше ярките остриета на ловците на сенки, които те наричаха серафимски ками, и които блесваха при назоваването на името им. По тях бе полепнала вампирска кръв, ярка като рубини. Теса с изненада осъзна, че въпреки ужаса, който вампирите събуждаха в нея, те губеха. Децата на нощта бяха бързи и свирепи, ала по скорост ловците почти не им отстъпваха, а освен това предимство им даваха оръжията и дългогодишното обучение. Вампир след вампир рухваше под ударите на серафимските ками. Кръвта се просмука в персийските килими.
На едно място пушекът се разсея и Теса видя как Шарлот се справя с плещест вампир. Тя прокара острието си през гърлото му и кръвта опръска стената. Вампирът рухна на колене, съскайки, и Шарлот го довърши с удар в гърдите.
Битката продължаваше. Зад Шарлот се разнесе пукот и се появи Уил, който бягаше, следван от оцъклил очи вампир със сребърен пистолет. Той го насочи отново към Уил, прицели се и стреля. Уил отскочи настрана и се претърколи на пода. Стана отново на крака и се озова върху кадифен стол. Избегна още един изстрел и за удивление на Теса хукна по облегалките на подредените в редица столове, скачайки отново на земята след последния. Завъртя се с лице към вампира, който бе останал в другия край на стаята. В ръката му се появи сребърно острие, което Теса не бе видяла да изтегля, и го хвърли. Вампирът се отдръпна, ала не достатъчно бързо — и камата се заби в рамото му. Той изрева от болка и се протегна към изгарящото го оръжие, когато стройна, тънка сянка се появи иззад гърба му. Проблесна сребърно острие и вампирът се разпадна в кръв и прах. Теса видя Джем, стиснал оръжието си с дръжка на дракон. Той бе усмихнат, ала не към нея. Изрита силно сребърния пистолет, стоящ изоставен в останките на вампира и той прелетя до краката на Уил. Той върна усмивката на Джем, взе пистолета и го запаса в колана си.