Ангел с часовников механизъм

— Ще се наложи да възразя, скъпи — каза тя с престорена любезност, — бих искала да го задържа само за себе си още малко. Ти не си знаеш апетита понякога — тя премрежи поглед.

Де Куинси се изкикоти.

— Заради теб, Камила, ще се въздържа — той отдръпна ръката си и за миг иззад флирта, в очите му проблесна ярост, която обаче бързо прикри. — Заради старото приятелство.

— Благодаря ти, Алексей.

— А помисли ли, скъпа, за моето предложение да се присъединиш към нашия клуб? Знам, че мунданите те отегчават, но носят доста пари. Тези от нас, които са в ръководството, са на прага на… вълнуващи открития. Власт и мощ отвъд мечтите ти, Камила.

Теса зачака, но вътрешният глас на Камила остана смълчан. Защо ли? Тя потисна паниката си и успя да дари Де Куинси с усмивка.

— Мечтите ми — каза тя с надеждата, че той ще вземе предрезгавелия й глас за весел, а не уплашен, — са по-необуздани, отколкото можеш да си представиш.

Усети, че Уил зад нея я погледна изумено. Той обаче бързо промени изражението си на незаинтересувано и отмести поглед от нея. Де Куинси, чиито очи блестяха, само се усмихна.

— Моля те просто да помислиш върху предложението ми, Камила. Сега трябва да обърна внимание и на останалите гости. Надявам се ще останеш за представлението?

Замаяна, тя само кимна.

— Разбира се.

Де Куинси се поклони, обърна се и изчезна в тълпата. Теса издиша. Не бе осъзнала, че е сдържала дъха си.

— Недей — каза Уил, — помни, че вампирите нямат нужда да дишат.

— Боже, Уил, щеше да те ухапе.

Очите на Уил потъмняха от ярост.

— Щях да го убия, преди да успее.

Зад рамото на Теса долетя глас.

— Тогава и двамата щяхте да бъдете мъртви.

Тя се обърна и видя висок мъж, който бе изникнал точно зад нея така тихо, все едно бе пушек. Носеше натруфен, украсен с брокат жакет, приличащ на нещо, излязло от миналия век, с множество дантели по яката и ръкавите. Под жакета се виждаха панталони и високи заострени обувки. Косата му бе като груба тъмна коприна, така черна, че бе почти синя. Кожата му бе кафеникава, а чертите му напомняха тези на Джем. Запита се дали и той като Джем не е от чуждестранно потекло. На едното му ухо се полюшваше сребърна обеца, на която висеше диамант, голям колкото пръст. Той ярко блестеше на фона на светлините. Дръжката на сребърния му бастун също бе обсипана с диаманти. Поради това мъжът целия светеше като облян с магическа светлина и Теса зяпна. Никога не бе виждала някой да се облича толкова помпозно.

— Това е Магнус — каза тихо Уил, като звучеше облекчено, — Магнус Бейн.

— Скъпа ми Камила — рече Магнус, като се наведе, за да целуне покритата й с ръкавица ръка, — бяхме разделени твърде дълго.