Ангел с часовников механизъм

Теса изпищя.

Не като човек, а като вампир. Едва разпозна звука, излязъл от собственото й гърло. Звучеше като чупене на стъкло. Чак по-късно разбра, че е крещяла думи. Бе помислила, че ще извика името на брат си, но не стори това.

— Уил! — изпищя тя. — Сега! Направи го сега!

Из стаята се разнесоха възклицания. Дузини бели лица се обърнаха към Теса. Викът й секна пред тяхната кръвожадност. Де Куинси стоеше неподвижен на сцената. Дори Натаниъл я гледаше, замаян, но вторачен в нея, сякаш се чудеше дали виковете й не са сън, породен от агонията му.

Уил, поставил пръст на Фосфора, се поколеба. Очите му минаха през стаята и срещнаха тези на Теса. Това трая по-малко от миг, но Де Куинси видя погледа му. Сякаш го разчете. Изражението му се промени и той посочи с ръка Уил.

— Хванете момчето! — излая той.

Уил откъсна погледа си от Теса. Вампирите вече се изправяха и го приближаваха. Очите им блестяха от ярост и глад. Уил погледна през тях към Де Куинси, който бе на края на сцената и го гледаше, обзет от ярост. Но по лицето на Уил нямаше страх, когато посрещна погледа на вампира.

Нито колебание, нито изненада.

— Аз не съм момче — каза той с гробовен глас, — а нефилим.

И натисна бутона.

Теса се подготви за ярката бяла магическа светлина. Ала вместо това се чу шумно съскане и от свещниците изригнаха пламъци до тавана. Навсякъде полетяха искри, попаднаха върху завесите, подпалиха полите на жените. Внезапно стаята се изпълни с пронизителни, ужасни крясъци и задушлив черен дим.

Теса вече не можеше да види Уил. Опита се да скочи напред, но Магнус, за чието присъствие почти бе забравила, я хвана здраво за китката.

— Теса, недей — каза той, а когато вместо отговор тя се опита да се отскубне от него, добави: — Теса! Ти си вампир в момента! Ако се подпалиш…

Сякаш за да потвърди думите му, в този момент една искра падна върху бялата перука на лейди Делила, която избухна в пламъци. С крясък тя се опита да я махне от главата си, но когато ръцете й докоснаха огъня, те се подпалиха като хартиени. За по-малко от секунда ръцете й горяха като факли. С вой тя се втурна към вратата, ала огънят бе по-бърз. За броени мигове се превърна в горяща клада. Теса едва виждаше през огъня силуета на потъмняло и гърчещо се създание.

— Това имах предвид — изкрещя Магнус в ухото на Теса, мъчейки се да надвика воя на вампирите, които се щураха насам-натам в отчаян опит да избягат от пламъците.