Ангел с часовников механизъм

— Тогава трябва… — започна Уил и замлъкна. Гласът му се промени. — Открих нещо. Може би трябва да видиш това, Магнус.

Уил отиде до масата и постави върху нея хартия, завита на дълго руло. Той махна на Теса да дойде при тях и разви хартията върху масата.

— В бюрото нямаше нищо кой знае колко интересно — каза той, — но намерих това, скрито в тайно отделение в шкафа. Магнус, какво мислиш?

Теса, която бе застанала зад Уил, погледна надолу към хартията. Върху нея бе нарисувана груба скица на човешки скелет, направен от зъбци, спици и метални плочки. Черепът имаше подвижна челюст и празни очни кухини. Имаше и панел на гърдите, точно като при Миранда. Отляво до скицата имаше бележки на език, който Теса не разбираше. Буквите й бяха напълно непознати.

— Схема на автоматон — каза Магнус, като наклони глава на една страна, — изкуствен човек. Предполагам, че хората много се впечатляват от тези създания, защото са хуманоидни, но не могат да умрат или да бъдат ранени. Разглеждал ли си „Енциклопедия на изумителните механични устройства“?

— Не съм я чувал дори — каза Уил — не е и твоят тип четиво, предполагам? — попита той Теса. Тя поклати глава.

— Написана е от арабски учен, два века преди Леонардо да Винчи. Описва как машините могат да бъдат конструирани така, че да наподобяват човешки същества и да имитират движенията им. Не че има нещо лошо в това, само по себе си. Но това тук… — дългият пръст на Магнус докосна писанията от лявата страна на страницата — е притеснително.

Уил се наведе още повече. Ръкавът му докосна ръката на Теса.

— Да, исках да те попитам. Какво е то, заклинание?

Магнус кимна.

— Обвързващо заклинание. Предназначението му е да влее демонична енергия в неодушевен предмет и по този начин да му вдъхне живот. Виждал съм това заклинание. Преди Споразумението вампирите обичаха да се веселят, като създават демонични устройства. Музикални кутии, които свирят само нощем, механични коне, които яздят след залез, и други подобни глупости. — Той поглади дръжката на бастуна си. — Един от проблемите при създаването на убедителни автоматони, разбира се, винаги е бил видът им. Няма материал, който да имитира достатъчно добре човешката плът.

— Но ако някой, използва… човешка плът? — попита Теса.

Магнус притихна замислен.

— Проблемът тук, за тези, които създават автоматони, е очевиден. Вземеш ли плътта, се разваля външния й вид. Веднъж ти трябва магия, за да я запазиш, и втори път, за да влееш демоничната енергия в механичното тяло.

— И какво би станало, ако успееш? — попита нервно Уил.

— Автоматони са били правени, за да пишат поеми, да рисуват картини, но такава е била програмата им. Те нямат индивидуалност, креативност. Ако обаче бъде съживен с демонична енергия, автоматонът ще може да мисли, ще има своя воля. От друга страна, духът му ще е подчинен. Така той би бил напълно верен на онзи, който го е създал.